Определение № 5971 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Фа - Анк" ООД със седалище в гр.Перник, подадена чрез пълномощник адв. С. Мандиков. Жалбата е срещу определение №3906 от 05.02.2025г. по адм. дело №1236/2025г. на Административен съд София – град (АССГ). В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и възобновяване на съдебното производство пред АССГ. Ответникът – кметът на Столична община (СО) – район „Витоша“, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд София – град е оставил без разглеждане искането на "Фа - Анк" ООД за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед №РТВ24-РД48-1/30.01.2025г. на кмета на СО – район „Витоша“. За да постанови този резултат административният съд се е основал на чл.159, т.4 от АПК и е приел, че подателят на искането "Фа - Анк" ООД не е адресат на акта, не е участвал в административното производство и с оспорения акт не се засягат непосредствено негови права и интереси. Съдът е счел, че сключеният договор за наем между адресата на акта СД „Иванчев, Тодоров и Cue“ и жалбоподателя "Фа - Анк" ООД не дават основание на последния да обжалва заповедта. Така постановеното определение е правилно като краен резултат, макар и на различни основания от изложените в мотивите на първоинстанционния съд. С обжалваното определение първоинстанционният съд се е основал на чл.159, т.4 от АПК и е приел, че подателят на искането "Фа - Анк" ООД няма правен интерес от оспорването на заповед №РТВ24-РД48-1/30.01.2025г. на кмета на СО – район „Витоша“. Въпросът за правния интерес от оспорването се поставя само при наличие на годен за съдебно оспорване административен акт. В случая такъв не е налице, предвид следното: С предходна заповед №РТВ24-РД48-1/17.04.2024г. на кмета на СО – район „Витоша“ е наредено да се изземе от А. Л. Т. и СД „Иванчев, Тодоров и Cue“ общинския имот, находящ се в гр. офия, СО, Район „Витоша“, „Павлово-Бъкстон“-Триъгълника, ул. „Юнашка песен“, представляващ част от терен - ПИ с идентификатор 88134.1930.649. С оспорената пред административния съд заповед №РТВ24-РД48-1/30.01.2025г. се изменя и допълва първата заповед само по отношение срока за изземване на имота, като същият става до 7 дни от датата на втората заповед. В производството пред административния съд е оспорена само втората заповед, която касае само предварителното изпълнение на първата заповед. Тази втора заповед обаче няма самостоятелно значение. Същевременно тя не инкорпорира самостоятелно разпореждане за изземване на имота. С оглед на това ефектът на изземването настъпва от първата заповед, а втората оспорена пред административния съд заповед не съдържа самостоятелно властническо волеизявление за изземване на имота, направено от административен орган, с което да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Затова втората оспорена заповед не представлява индивидуален административен акт по смисъла на легалното определение в чл.21 от АПК, който да подлежи на оспорване. На това основание и след като тази втора заповед не съдържа самостоятелно властническо волеизявление за изземване на имота, то е недопустимо и спиране на нейното предварителното изпълнение. По реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК е допустимо искане за спиране предварителното изпълнение на административен акт, но не и когато административният акт не разпорежда самостоятелно изпълнение, какъвто е случая. Затова в случая искането на "Фа - Анк" ООД е било недопустимо на основание чл.159, т.1 от АПК. Съобразно изложеното като го е оставил без разглеждане административният съд е постановил правилно определение като краен резултат. Освен това в случая се установява, че разпореденото изземване на имота с идентификатор 88134.1930.649 е и изпълнено, което освен че се заявява изрично от частния жалбоподател в частната жалба, но и се установява от приложения на л.37 от първоинстанционното производство протокол за изземване от 31.01.2025г. По реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК е допустимо искане за спиране предварителното изпълнение на административен акт за да се предпази оспорващия от вредите, които може да претърпи ако административният акт бъде изпълнен преди да е решен въпросът за неговата законосъобразност. Но тази защита не може да бъде получена в случай, че актът вече е изпълнен. По реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК съдът може да спре предварителното изпълнение на административен акт, но не може да спре акт, който вече е изпълнен. Затова заявеното искане от "Фа - Анк" ООД е било недопустимо и на това второ основание, което само то е достатъчно за правилността на обжалваното определение като краен резултат. При така изложените две самостоятелни основания за недопустимост на искането на "Фа - Анк" ООД не следва да бъде разглеждан спора дали "Фа - Анк" ООД има самостоятелен правен интерес да оспорва заповед №РТВ24-РД48-1/30.01.2025г. Както вече се каза, въпросът за правния интерес на оспорващият се поставя само при наличие на годен за съдебно оспорване административен акт, който не е изпълнен. Доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразността на разпореденото изземване и за незаконосъобразността на извършеното такова касаят съществото на спора по оспорване на заповед №РТВ24-РД48-1/17.04.2024г. (изменена и допълнена с процесната заповед) и по нейното предварително изпълнение и са неотносими към настоящото производство. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно като краен резултат. Това налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во, вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,