Определение № 5000 от 19.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2024 г.

Производството е по реда на 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАД "Алианц България" АД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат М. Йорданов, срещу определение № 2496/05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2015/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на горепосоченото дружество срещу решение № 7615/06.12.2023 г. постановено по адм. дело № 5322/2023 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 74-ти състав, и производството по делото, в частта му образувана по тази жалба, е прекратено. Релевирани са съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и издаден в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба на ЗАД "Алианц България" АД, ведно с присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение, по приложен списък. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, приема, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 7615/06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5322/2023 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 74-ти състав, по жалбата на ЗАД "Алианц България" АД е отменен акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-29002923001544-004-001/24.01.2023 г., издаден от главни инспектори по приходите при ТД на НАП ГДО - М. Иванова и Ц. Бакърджиева, потвърден с решение № 474/13.04.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, и преписката е върната на органа по приходите при ТД на НАП-София за произнасяне по искане с вх.№ 26-А-14817/29.12.2022 г. на застрахователното дружество, за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за ДДС, при съобразяване с указанията на административния съд по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд приема в решението си, че задължението за възстановяване на недължимо платения ДДС за данъчни периоди м. декември 2016 г.-м. септември 2017 г., включен в искането на ЗАД "Алианц България" АД за възстановяване на данъка, е погасено по давност, но доколкото органът по приходите не е извършил дължимата съобразно чл. 128, ал. 1, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален окодекс /ДОПК/ преценка за наличието на предвидените в тази разпоредба, предпоставки за извършване на прихващане с вземания на дружеството, станали изискуеми преди задължението за възстановяване на данъка да е погасено по давност, то оспореният акт, в тази му част, е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение. По отношение на данъчни периоди м. октомври 2017 г.-м. ноември 2017 г. административният съд счита за неправилен извода на органа по приходите, че търсеният за възстановяване или прихващане, внесен от ЗАД "Алианц България" АД, ДДС за тези периоди е дължимо платен, а оттам и преценява обективираният в оспорения акт отказ за възстановяването му и в тази му част, за незаконосъобразен. По тези обобщени мотиви, административният съд постановява атакувания пред тричленния състав на първо отделение на Върховния административен съд, съдебен акт, с който отменя изцяло процесния АПВ и връща преписката на органа по приходите за ново произнасяне по искането на застрахователното дружество за възстановяване на недължимо платен ДДС, при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, като същевременно осъжда НАП да му заплати претендираните разноски, в пълен размер от 10 088.26лв. Дружеството заявява, че не е съгласно с мотивите на съда, че за данъчни периоди м. декември 2016 г.-м. септември 2017 г., задължението за възстановяване на недължимо платения ДДС е погасено по давност и поради това, че при новото произнасяне по искането органът по приходите е длъжен да се съобрази с тези мотиви, подава касационна жалба вх.№ 3007/21.02.2024 г. по регистъра на Върховния административен съд, срещу постановеното от Административен съд-София град решение. При тези данни, правилно с атакуваното пред настоящия петчленен състав определение, тричленният състав на първо отделение на Върховния административен съд приема, че ЗАД "Алианц България" АД не е активно процесуално легитимирано по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, да оспори съдебното решение, което с оглед постановения с него резултат - за пълна отмяна на атакувания административен акт и връщането на преписката на органа за ново произнасяне, е благоприятно за него. Отчитайки съдържанието на касационната жалба и уточнението към нея, за да достигне до този извод съдебният състав изтъква, че жалбата е подадена срещу мотивите на съдебното решение, които, включително при отчитане на т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, не формират сила на пресъдено нещо, нито подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от решението. Изведеният в този смисъл от тричленния състав и споделен от настоящия съдебен състав, извод, не се разколебава от наведените с частната жалба доводи за задължителния характер на мотивите на административния съд, неправилно възприемани от частния жалбоподател в тяхната съвкупност, като указания по тълкуване и прилагане на закона по смисъла на чл. 160, ал. 3 ДОПК, които обвързват органа по приходите да се съобрази с тях при новото произнасяне по преписката, нито от цитираната в частната жалба, инцидента съдебна практика. Следва да се посочи, че /включително и/ според протоколно определение от 12.03.2013 г. по адм. дело № 1357/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, на което се позовава частният жалбоподател в разглежданата от настоящия състав жалба, "задължителни за административния орган са само тези указания по тълкуването и прилагането на закона, които са дадени с частта от мотивите на съдебното решение, която обосновава диспозитива на решението и от които мотиви този диспозитив е логически извод". Посоченото изключва възможността да се приеме, че постановеният в случая диспозитив за цялостна отмяна на процесния АПВ и връщане преписката на органа за ново произнасяне, е логическо следствие от мотива на съда, че задължението за възстановяване на недължимо платения ДДС за данъчен период м. декември 2016 г.-м. септември 2017 г. е било погасено по давност, а оттам - че този мотив следва да бъде разглеждан като част от задължителните указания по чл. 160, ал. 3 ДОПК. Още повече, че цитираният мотив на съда, освен че не обосновава отразеният в диспозитива на съдебното решение резултат, не касае и целият данъчен период, по който е издаден оспореният пред съда и впоследствие отменен от него, АПВ. Настоящият съдебен състав не възприема релевирания в частната жалба довод, че ако подадената касационна жалба не бъде разгледана по същество, ЗАД "Алианц България" АД би било лишено от ефективно средство за съдебна защита по отношение на претенцията му за възстановяване на недължимо внесения ДДС за процесните данъчни периоди. След връщане на преписката за повторно произнасяне, издаденият от органа по приходите, нов АПВ, ще подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност на основание чл. 129, ал. 7 ДОПК. Освен това, с оглед конкретно възприетия от административния съд порок на акта - съществено процесуално нарушение, обосновал отмяната му като незаконосъобразен по отношение на данъчни периоди м. декември 2016 г.-м. септември 2017 г., спорът относно материалната законосъобразност на процесния АПВ /в това число и относно давността като материално правен институт/, в частта му за този конкретен процесен период, не е разрешен по същество с атакуваното пред тричленния състав на първо отделение на ВАС, решение. А що се отнася до останалата част от претенцията на частния жалбоподател за възстановяване на ДДС, относима към данъчни периоди м. октомври 2017 г.-м. декември 2017 г., следва да се подчертае, че по отношение на задължението на органа за възстановяване на недължимо платения ДДС през този период, в текста на атакуваното съдебно решение не са формирани никакви относими към давността и/или към изтичането й, мотиви. Не без значение в разглеждания случай е и безспорното по делото обстоятелство, че срещу решение № 7615/06.12.2023 г. по адм. дело № 5322/2023 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 74-ти състав, е подадена касационна жалба и от органа по приходите, по повод разглеждане на която, в рамките на образуваното касационно производство, застрахователното дружество в качеството си на ответник ще има възможност да изложи своята теза и защитните аргументи в нейна подкрепа, а постановеното от административния съд решение ще бъде при всички случаи проверено за съответствието му с материалния закон /в това число относно давността/ по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, с оглед служебна проверка в тази насока, дължима от касационната инстанция. Предвид изложеното, правилен е изводът на тричленния съдебен състав, че касационната жалба на ЗАД "Алианц България" АД е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване от касационния жалбоподател, за когото съдебното решение е благоприятно, а оттам и че тя е недопустима на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 210, ал. 1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото, в частта му образувана по нея - да бъде прекратено. Поради това и настоящият състав счита, че атакуваното определение е правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на посочените в чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото, претенцията на частния жалбоподател за присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователна и доколкото ответникът не претендира разноски, съдът не присъжда такива с настоящото определение. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,