Определение № 1236 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на заместник-окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Смолян срещу определение №29/08.01.2025 г. по адм. д. № 460/2024 г. на Административен съд Смолян. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-кметът на община Смолян чрез своя пълномощник намира частната жалба за неоснователна и претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест от на заместтник-окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Смолян срещу че заповед № РД-1180/18.10.2024 г. на кмета на община Смолян, с която се отменя констативен акт № 2/28.02.2024 г. за извършено незаконно строителство. Претендира се нищожност на атакуваната заповед. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане предявения протест на Окръжна прокуратура –Смолян и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че констативният акт не е индивидуален административен акт и възражения срещу него могат да се подават до административния орган, а не до съда. Заповедта, с която е отменен този КА, въпреки наименованието си, също не носи белезите на ИАА по смисъла на чл. 21 ал.1 АПК. На съдебен контрол подлежи крайният акт, издаден въз основа на констативния акт, а именно заповедта за премахване на незаконен строеж. Определението е правилно. По принцип за характера на акта следва да се съди не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание с оглед предизвикваните правни последици. В случая законосъобразен е изводът на съда, че констативният акт отразява констатираните от служители на общината фактически и правни положения във връзка със статута на строежа. Констативният акт по същността си представлява акт, предхождащ крайния акт –заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл. 223 и следващите ЗУТ. Констативният акт има предварителен характер за издаване на краен акт по премахване и поради това не поражда самостоятелно и непосредствено правни последици-пряко нито създава права, нито задължения за определен кръг правни субекти. Ето защо и заповедта за неговото отменяне няма характера на индивидуален административен акт. В случая без значение е дали с отмяната на констативния акт се слага край на на производството по установяване на незаконен строеж. Тази процедура е изцяло в прерогативите на административния орган и и никое друго лице извън извършителя, респективно собственика на строежа не участва в административното производство по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Поради това и други лица извън посочените не са заинтересовани лица, притежаващи активна легитимация. Ето защо след като констативният акт не е индивидуален административен акт, то и заповедта за неговата отмяна не сочи на годен да обжалване, респективно протестиране акт. На последно място липсва и лице с правен интерес от обжалване на заповед със съдържание като протестираната. Предвид изложеното обжалваното прекратително определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на другата страна следва да се присъдят разноски пред касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение