Решение № 63 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2013 г.

Решение № 63 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Е. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-Стара З., против въззивно решение № 248 от 07.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 365/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което като е потвърдено решение № 732 от 29.06.2012 г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр. д. № 2191/2012 г., са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от И. Е. Б. срещу [фирма], клон Горна Т., [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание касаторът И. Б. поддържа жалбата и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго от касационния съд, с което се уважат предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът по касационната жалба [фирма], клон Горна Т., [населено място], чрез пълномощника си юриск. М. К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, а в съдебно заседание юриск. Л. моли въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила. С определение № 723 от 10.06.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос - от кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ - еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган, който въпрос е обусловил изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 490 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел в обжалваното решение, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, е законосъобразно. Приел е, че е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ - поискано е и е дадено предварително съгласие от председателя на синдикалния орган, в който членува ищецът, както и че тъй като реално са премахнати и двете длъжности "диспечер транспортни средства", едната от които е заемана от ищеца, както и че длъжността "организатор механизация, автотранспорт и ремонти" не е със сходни трудови функции на тази, заемана от ищеца, работодателят не е бил задължен да извърши подбор по чл. 329 КТ. Както се посочи по-горе касационното обжалване е допуснато поради противоречие на приетото във въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК по материалноправния въпрос - от кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ - еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган. Тъй като по този въпрос е създадена противоречива съдебна практика, същата е уеднаквена по реда на чл. 292 ГПК с постановяване на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в него разрешение предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред като писменото уведомление на работодателя за взето от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като е приел, че в случая уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата, е законосъобразно, тъй като е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ - поискано е и е дадено предварително съгласие от председателя на синдикалния орган, в който членува ищецът. Предвид дадения отговор на правния въпрос, обусловил изхода на делото, следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено. След отмяна на неправилното въззивно решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция като се уважат предявените искове за защита срещу незаконното уволнение с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по спора. По делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество и е заемал длъжността "диспечер транспортни средства" до 01.02.2012 г., когато със заповед № 4/01.02.2012 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Установено е че ищецът е чл. на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" при [фирма], клон Горна Т., [населено място] за периода от 2004 г. до 13.03.2012 г. - към момента на уволнението и се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, вр. с чл. 14, т. 8 от браншовия колективен трудов договор /Б./ от 27.10.2011 г. Неправилно е прието от въззивния съд в обжалваното решение, че е получено съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, във връзка с чл. 14, т. 8 от Б. за уволнението на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ в колективния трудов договор може да се предвиди, че уволнението на работника или служителя поради съкращаване на щата, намаляване на обема на работата или поради закриване на част от предприятието се извършва само след като се вземе предварителното съгласие на съответния синдикален орган в съответния клон на дружеството, в случая ръководството на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" при [фирма], клон Горна Т., [населено място]. Работодателят е поддържал, че е изпълнил задължението си по Б., тъй като е поискал съгласие от синдикалната организация и е получил такова с представения протокол от 31.01.2012 г. от проведена среща с председателите на синдикалните организации на К. и КТ "Подкрепа" в [фирма], клон Горна Т., [населено място], на което председателят на Ф. на КТ "Подкрепа" в [фирма], клон Горна Т., [населено място] Т. П. е дал съгласие за уволнението на ищеца поради съкращаване на щата, като от показанията на разпитания свидетел Б. К. З., за който от представеното удостоверение изх. № 21/20.01.2012 г. е видно, че е председател на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" при [фирма], клон Горна Т., [населено място], се установява, че по устна договорка предварителното съгласие за уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ следва да се дава от Т. П. в качеството му на председател на Б. синдикат към КТ "Подкрепа", който е представлявал организацията на проведената среща. В случая това съгласие е дадено еднолично от председателя на Б. синдикат към КТ "Подкрепа", а не от синдикалния орган като колективен орган, така както изисква чл. 14, т. 8 от Б. Съгласно тази разпоредба съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ се дава от съответния синдикален орган като колективен орган, а не еднолично от неговия председател. В тази връзка е и приетото в цитираното по-горе ТР № 4/2013 г., с което по реда на чл. 292 ГПК е уеднаквена противоречивата съдебна практика, а именно, че решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред, като писменото уведомление на работодателя за взето от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган, която процедура в случая не е спазена, което обстоятелство е в доказателствена тежест на работодателя. В разглеждания случай съгласието за уволнението на работника е дадено еднолично от председателя на БС към КТ "Подкрепа", поради което неправилно е прието от въззивния съд че е осъществена предвидената в браншовия колективен трудов договор закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Неполучаването на предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на работника - синдикален чл. поради съкращаване на щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл. 344, ал. 3 КТ. В случая закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е приложима и не е спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовият спор по същество. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че са основателни обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Предвид основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните следва да се уважи и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа - "диспечер транспортни средства". Основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение е установено от приетите като доказателство и неоспорени заверени копия от трудовата му книжка и регистрационна карта от Дирекция "Бюро по труда" при Агенция по заетостта. Съгласно приетото и неоспорено заключение на ССЕ пред първата инстанция, размерът на обезщетението за принудителна безработица за период от шест месеца /01.02.2012 г. до 01.08.2012 г./ възлиза на сумата от 4 757, 76 лв. Следователно искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи в размер на сумата от 4 757,76 лв., като се присъди и поисканата законна лихва от датата на предявяване на иска - 22.03.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. При този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1 500 лв. за инстанциите по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,