Определение № 9373 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9399/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от „Росим“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Студентска, №6, ет.6, ап.242, представлявано от управителите Ц. Т. Ц. и В. Я. Г., чрез адв.Димитров срещу определение №9960 от 29.07.2026 г. постановено по адм.д.№2252/2026 г. на Административен съд гр.Варна. Според мотивите на обжалването определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Съдът е постановил прекратителното определение с прекомерен формализъм, като по този начин е нарушено правото на ефективна защита на дружеството. Към момента на подаване на жалбата четиринадесет дневния срок по чл.267 ДОПК за произнасяне на по-горестоящия административен орган не е изтекъл. Връщането на процедурата в начален етап би увредило интересите на дружеството. Налице е спешна нужда от съдебен контрол. Моли, да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на АС гр.Варна. В допълнение към подадената първоначална жалба излага следните съображения: От мотивите на атакуваното определение е видно, че съдът не е установил липса на право на жалба и не се е произнесъл по законосъобразността на действията на публичния изпълнител. Единственото основание за прекратяване на производството е, че към момента на сезиране на съда не е бил изтекъл 14 дневния срок за произнасяне на компетентния директор на ТД на НАП. Към настоящият момент процесуалното основание за прекратяване вече не съществува. Предвид това се заявява искане за събиране на доказателства относно това дали има постановено решение от директора на ТД на НАП гр.Варна по жалба вх.№Ж-3-286/20.07.2026 г. и съответно №Ж-18-72/20.07.2026 г. Ако е постановено решение на коя дата и с какъв номер, съобщено ли е по надлежния ред на дружествто и на коя дата. Според твърденията на частния жалбоподател, недопустимо би било дружеството да бъде поставено в положение, при което първоначално съдебната му защита да е прекратена като преждевременна, а след изтичане на срока за произнасяне фактически да бъде лишено от съдебна защита поради липса на надлежно съобщено решение. Определението е постановено без да бъдат изяснени факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на спора. Не е установено какви документи – акт или актове на публичния изпълнител са били изпратени с пратка РС70001…4АЕТ, поради което се заявява искане да бъдат изискани документите съдържащи се в тази пратка. Необходимо е да бъдат установени и съпоставени датата на оценката; датата на провеждането й; датата на обявяване на продажбата; датата на плащане; датата на възлагане/прехвърляне; датата на фактическото преминаване на акциите. Само след установяване на тази последователност може да се прецени дали действията по предварителното изпълнение са извършени при спазване процесуалните гаранции на длъжника, тъй като настоящият спор засяга принудителното изпълнение върху значим имуществен актив на дружеството. В случая първоинстанционния съд не е разгледал спора по същество, а е прекратил производството единствено поради неизтичането на срока за произнасяне на административния орган. След като този срок вече е изтекъл, а решението не е съобщено на жалбоподателя, се иска да бъдат съобразени тези новонастъпили обстоятелства, като бъде призната на дружеството възможността за обжалване. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и събраните писмени доказателства, намира от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в посочения от закона срок, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Варна е приел, че по подадена от „Росим“ ООД жалба вх. №Ж-03-286/20.07.2026 г. срещу действията на публичен изпълнител по и.д.№190730320/2019 г. е компетентен да се произнесе Директорът на ТД на НАП гр.Варна. Установено е, че към 20.07.2026 г., когато е подадена жалбата от дружеството не е изтекъл срокът за произнасяне по чл.267 ДОПК на решаващия орган и жалбата е преждевременно подадена. Постановяването на решение по чл.267 ДОПК от административния орган е необходима предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Поради тази причина е прието, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство пред съда следва да бъде прекратено. Първоинстанционният съд е сезиран с оспорване решение на директора на „ ТД на НАП Русе“ без посочен номер и дата постановено по жалба срещу действия на публичен изпълнител М.Б. по изп. д. №190730320/2019 г. Установено е по делото, че към момента на подаване на жалбата компетентният Директор на ТД на НАП гр.Варна не се е произнесъл, като все още не е изтекъл срокът, в който може да го направи. При обжалването на действия на публичен изпълнител, изчерпването на оспорването по административен ред (чл. 266 ДОПК) е задължителна предпоставка за обжалване по съдебен ред на потвърждаващото го решение. Съгласно разпоредбата на чл. 268 ДОПК на съдебно обжалване подлежи решението на директора на съответната териториална дирекция, с което се е произнесъл по обжалването на действия на публичния изпълнител и то в случаите на чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 ДОПК. Едва след като териториалният директор се произнесе с решение по подадената от длъжника жалба против действията на публичния изпълнител, неговото решение в случаите, в които е неблагоприятно за жалбоподателя, подлежи на обжалване пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. В разглежданият казус, е видно от доказателствата по делото, че задължителният административен ред за обжалване не е изчерпан към момента на подаване на жалбата, поради което съдът правилно е оставил жалбата без разглеждане като недопустима, прекратявайки производството по делото. Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател, че жалбата следва да бъде разгледана въпреки това, тъй като в противен случай ще бъде засегнато правото на защита на дружеството. Дружеството не е поставено в невъзможност да се защити, а му е указан реда, по който тази защита може да бъде осъществена. Правилно е посочено, че жалбата е недопустима, тъй като липсва произнасяне на горестоящия административен орган. Това произнасяне е предпоставка за разглеждане жалбата пред съд. Първоинстанционният съд не е бил длъжен да обсъжда поставените въпроси относно незаконосъобразността на действията на публичния изпълнител, тъй като е установил недопустимост на жалбата. Направените доказателствени искания са свързани с въпроси относно законосъобразността на обжалваните действия, но по отношение на тях липсва произнасяне от директора на ТД на НАП гр.Варна. Не следва да се събират доказателства в производство образувано по недопустима жалба. След произнасяне на Директора на ТД на НАП гр.Варна, дружеството разполага с възможност да обжалва действията на публичния изпълнител в предвидения в чл.268 ДОПК срок. По тази причина неправилно е поддържаното от частния жалбоподател твърдение, че се препятства надлежносто упражняване правото на защита. По тези съображения, настоящият състав намира, че определението на първоинстанционния съд е правилно постановено, поради което и трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение