Определение № 409 от 08.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 928/2010 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 928 от 2010 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № IV-32 от 05.07.2007 г. по гр.д.№ 766 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд. С решение № 244 от 14.06.2011 г. по настоящото дело ВКС, ГК, състав на Първо отделение е постановил решение, с което по същество е отхвърлил предявения от [фирма] иск за собственост и е осъдил ищцовото дружество да заплати на Н. Г. Б. разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 235 лв., включващи 180 лв. адвокатско възнаграждение, 30 лв. държавна такса за касационно обжалване и 25 лв. държавна такса по молба за отмяна. С молба вх.№ 6407 от 07.07.2011 г. ответницата по жалбата Н. Б. е поискал ВКС да постанови допълнително решение за присъждане на разноски в размер на 4000 лв., направени от Б. по гр.д.№ 2616 от 2004 г. и № 175 от 2008 г. на ВКС. Пълномощникът на [фирма] оспорва молбата. Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /ответник по касационната жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /решението на ВКС е постановено на 14.06.2011 г., а молбата е подадена на 07.07.2011 г./. По същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи: Видно от представените към гр.д.№ 2616 от 2004 г. на ВКС /делото, образувано при първото касационно обжалване/ и гр.д.№ 175 от 2008 г. на ВКС /делото, образувано при второто касационно обжалване/ договори за правна защита и съдействие, ответницата Н. Г. Б. е уговорила с адв.М. заплащането на адвокатско възнаграждение по 2000 лв.по всяко едно от тези дела /или общо 4 000 лв./. Делото е приключило в полза на Н. Б., поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторът-ищец по делото й дължи всички направени по това дело разноски. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение