Определение № 276 от 02.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3378/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК Образувано е по молба на И. Н. К. в качеството му на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Ракитовска община, представляван от адв. И. Ц. за отмяна на влязлото в сила осъдително решение №334 от 15.10.2007г., постановено по в.гр.дело №378/2007г. на Велинградския районен съд. Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че с влязло в сила съдебно решение от 27.03.2013г., по гр.дело №544/2012г. на Велинградския районен съд е установено ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото, а именно нередовно призоваване на ЕТ за съдебно заседание. На второ място поддържа, че с това решение се установява неистинността на отбелязването в призовката, че е връчена лично на ЕТ. Решението е влязло в сила на 17.04.2013г. Молбата за отмяна е подадена по пощата на 26.06.2013г., с което е спазен преклузивния срок по 305, ал.1, т.1 ГПК. С молбата е направено искане по чл.309 ГПК за спиране на изп.дело №433/2011г. на ДСИ при Районен съд, [населено място], по което има насрочена публична продан на недв. имот, собственост на ЕТ /спр. обявление за публична продан/. От представения протокол за предаване на изпълнително дело, се установява, че изп. дело е образувано въз основа на два изпълнителни листа по гр.дело № 378/2007г. / предмет на настоящото производство / и по гр. дело №268/2008г., с общ размер на вземанията 7764.33 лв., от които са погасени 2450 лв. От приложената справка на главен специалист – счетоводител по особената сметка на ВКС е постъпила сумата от 6872.96 лв. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] излага съображения за недопустимост на молбата за отмяна, алтернативно за оставянето й без уважение. Поддържа, че по съществото молбата за отмяна съдържа аргументи по чл.303, ал.1, т.5 ГПК и с поддържаното основание се цели заобикаляне на закона с цел избягване на настъпилата преклузия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като съобрази изискването на чл.307, ал.1 ГПК намира за допустима молбата за отмяна, тъй като е подадена в рамките на срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно чл.309, ал.1 изр. първо ГПК подаването на молбата за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2-6 ГПК. От разпоредбата на закона следва, че правомощията на ВКС се ограничават до спиране изпълнение на решението, чиято отмяна се иска, но и като обезпечителна мярка спиране на изп. дело. С оглед на внесеното обезпечение, на основание чл.309, ал.1 във вр. с чл.282, ал.2, т.1 ГПК ще следва да се спре изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, предмет на молбата за отмяна. С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение