Определение № 278 от 29.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2179/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. Н. срещу решение № 150 от 16.05.2025 г., постановено по в.т.д. № 149/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 103 от 08.11.2024 г., постановено по т.д. № 160/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от К. А. Н. срещу „Агро органик 2“ ООД евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията, приети на проведеното на 19.08.2023 г. общо събрание на съдружниците в „Агро органик 2“ ООД, за изключване на К. А. Н. като съдружник в дружеството на основание чл. 125, ал. 1, т. 2 вр. чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ вр. чл. 13, т. 2 и т. 3 от дружествения договор, за освобождаване на К. А. Н. като управител и за възлагане на управителя К. Т. да предприеме действия по вписване на приетите промени в ТРРЮЛНЦ, поради процесуалната незаконосъобразност на тези решения с оглед неспазен срок по чл. 139, ал. 1 ТЗ за свикване на общото събрание, което е главното заявено в процеса основание за отмяна, и поради материална незаконосъобразност на решението за изключване на съдружника, което е евентуалното заявено в процеса основание за отмяна. В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно. Посочва се, че въззивният съд е направил необосновани изводи за това, че по делото е доказано, че съдружникът К. Н. е осуетил закупуването на зърно за посадъчен материал за собствено семепроизводство на дружеството, както и че лицето В. Н. е служител на дружеството, тъй като за установяване на тези факти няма представени никакви доказателства. Касаторът счита, че като е отчитал какво е поведението на К. Н. във връзка с дейността на дружеството, съдът е следвало да съобрази, че то се представлява по закон само заедно от двама управители и да изследва поведението и на другото лице, което е избрано за управител, наред с К. Н.. Заявява, че съдът не е направил разграничение между действията, които са извършени от К. Н. като съдружник в дружеството и като негов управител, в резултат на което е приел, че е налице основание за изключване на това лице като съдружник за действия, които са в неговите правомощия единствено в качеството му на управител. Въззивният съд не е съобразил, че в поканата до съдружника Н. не са посочени конкретни факти за извършени от него нарушения и че от дружеството не му е предоставена възможност да отговори на твърденията за извършени нарушения и да се защити. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация – „Агро органик 2“ ООД, оспорва касационната жалба. Изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че то е правилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Пловдив е приел, че предмет на разглеждане са предявени от К. А. Н. срещу „Агро органик 2“ ООД евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на три решения, приети на проведеното на 19.08.2023 г. общо събрание на съдружниците в „Агро органик 2“ ООД, както следва: 1) решение за изключване на К. А. Н. като съдружник в дружеството на основание чл. 125, ал. 1, т. 2 вр. чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ вр. чл. 13, т. 2 и т. 3 от дружествения договор; 2) решение за освобождаване на К. А. Н. като управител; 3) решение за възлагане на управителя К. Т. да предприеме действия по вписване на приетите промени в ТРРЮЛНЦ. По главните искове се твърди, че тези решения са незаконосъобразни поради неспазена процедура за свикване на общото събрание, тъй като поканата до съдружниците не е отправена в предвидения в чл. 139, ал. 1 ТЗ срок преди заседанието, а по евентуалните искове се сочи, че решенията са незаконосъобразни, тъй като не е било налице основание за изключване на лицето К. Н. като съдружник и не е спазена процедурата за това, предвидена в закона, защото в отправеното до съдружника предупреждение за изключване не са посочени конкретните нарушения и не му е даден срок да отговори на твърденията за извършени нарушения и да ги отстрани. Въззивният съд е счел тези искове за допустими, като предявени от легитимирано да направи това лице и в предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ срок за това. Намерил е, че от събраните в производството доказателства се установява, че за свикване на проведеното на 19.08.2023 г. общо събрание на съдружниците в „Агро органик 2“ ООД е изготвена покана, която е обективирана в нотариална покана и която съдържа посочване на дневния ред за събранието. Приел е за доказано по делото и това, че тази покана е връчена на съдружника К. А. Н. на 11.08.2023 г., което е видно от фактите, удостоверени в изявлението на връчителя на документа ЧСИ Г. Тарльов, което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за тези факти, която не е оборена в процеса. Установените от този документ обстоятелства за връчване на поканата на съдружника Н. се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Тарльов, който е извършил връчването на поканата, и Г. С., която е лицето, обработило връчването на нотариалната покана в кантората на ЧСИ. Те не се опровергават от показанията на свидетелката Ч., доведена от ищеца, която единствено сочи, че не си спомня К. Н. да е бил търсен от съдебен изпълнител на 11.08.2023 г., което обаче не означава, че поканата не е връчена на това лице на посочената дата. Общото събрание на съдружниците е проведено на осмия ден след връчване на поканата на съдружника Н., а именно на 19.08.2023 г. на посоченото в нея място, което означава, че е спазено изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ за връчване на поканата на всеки от съдружниците най-малко 7 дни преди датата на заседанието. С оглед на това е заключено, че исковете за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на главното основание за това са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени. Въззивният съд е счел, че в т. 6 от писмената покана за свикване на общото събрание са посочени ясно и конкретно всички факти, свързани с поведението на съдружника К. Н., които представляват нарушения и се изразяват в предприето от него действие като управител на дружеството да уволни дисциплинарно единствения служител, без знанието и съгласието на другия управител, с когото могат само заедно да извършват действия по управление съгласно дружествения договор, както и в предприети от него действия против интересите на дружеството по отправяне на 02.08.2023 г. на нареждане до лицето В. Н. да преустанови дейността по закупуване и извозване на зърно с добро качество за посадъчен материал за собствено семепроизводство, с което са създадени пречки за дружеството да осъществи тази дейност. Приел е, че извършването на описаните действия от ищеца се доказва от показанията на разпитаните в производството свидетели, като те са накърнили интересите на дружеството, тъй като са препятствали дейността му по време на период на жътва. Съобразявайки указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г., постановено по тълк.д. № 1/2020 г. по описа на ОСТК на ВКС, въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ищеца във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е разграничил това, че той е извършвал определени действия не като съдружник, а като управител на дружеството „Агро органик 2“ ООД, защото за изключването на едно физическо лице като съдружник, когато то съвместява и качеството на управител, както е в случая, е без значение при упражняването на коя от двете функции са извършени действията, представляващи нарушение по чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ. По отношение на твърдението на ищеца, че в процедурата по неговото изключване не му е даден подходящ срок, в който да отстрани констатираните нарушения, въззивният съд е посочил, че естеството на допуснатите от него нарушения е такова, че не е възможно те да бъдат отстранени – той не би могъл да възстанови на работа единствения опитен служител на дружеството по време на жътвена кампания, нито да даде възможност на В. Н. да закупи и извози зърно с добро качество за посадъчен материал, когато такова се е предлагало. Отбелязано е, че ищецът е имал възможност да се яви на заседанието на общото събрание на съдружниците, проведено на 19.08.2023 г., за което е бил надлежно поканен, и да се защити срещу твърденията за извършени от него нарушения, което той не е сторил по собствена преценка. С оглед на това е заключено, че оспорените решения на общото събрание не са и материално незаконосъобразни, поради което и евентуалните искове за тяхната отмяна са неоснователни и трябва да се отхвърлят. Поради съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение е потвърдено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като сочи, че обжалваното възззивно решение е очевидно неправилно. В практиката на ВКС се приема, че очевидната неправилност на въззивното решение, при наличие на която то се допуска до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, се свързва с особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, които следва да могат да бъдат констатирани от касационната инстанция само въз основа на мотивите на акта. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице при допуснато от въззивния съд особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон и когато решението е явно необосновано. Според съдебната практика особено тежко нарушение на закона е налице при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, както и при нарушение на основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Въззивното решение е явно необосновано, когато съдът е направил изводите си при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Въпреки че сочи основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторът не излага никакви конкретни съображения за наличието на толкова тежки пороци на обжалваното решение, които да го правят очевидно неправилно, като такива не се констатират и от съдържанието на мотивите на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са възпроизведени без изменение същите пороци на въззивното решение, които се заявяват в касационната жалба като касационни основания за неговата отмяна като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК. Те са за необоснованост на изводите на съда, че по делото са установени определени релевантни към предмета на доказване факти, свързани с извършване на нарушения от ищеца, които са основания за освобождаването му като съдружник в „Агро органик 2“ ООД, както и за изпълнение на процедурата за изключване на съдружник, предвидена в закона. Нарушението на правилата на формалната логика при достигане до тези изводи, на което се позовава касаторът, обаче не е в такава тежка проявна форма на порока необоснованост, която се изисква съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, за да се определи едно решение като очевидно неправилно. Освен това то не може да бъде констатирано само от мотивите на съдебното решение, без да е необходимо да бъдат разгледани събраните в производството доказателства, за да се прецени какви обстоятелства се установяват по делото. Следователно касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 150 от 16.05.2025 г., постановено по в.т.д. № 149/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение