Определение № 3130 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 94/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Държавата, представлявана от министъра на финансите, за допълване на постановеното по делото определение № 138 от 12.01.2024 г. в частта за разноските, като на молителя бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е подаден отговор от насрещните страни. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 138 от 12.01.2024 г. по гр.д. № 94/2023 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 801 от 02.06.2022 г. по в.гр.д. № 743/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 266545 от 15.11.2021 г. по гр.д. № 2603/2018 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Н. Н. и З. Н. Н. против държавата обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот и чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на спорния недвижим имот. Съгласно чл. 31, ал.2 ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В останалите случаи, освен когато в закон е предвидено друго, държавата се представлява от министъра на финансите/ чл. 31, ал.1 ГПК/. В случая процесуален представител на държавата по иска по чл. 59 ЗЗД е министъра на финансите. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е подаден отговор на касационната жалба, в който е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК. С постановеното по делото определение съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С оглед изхода на делото пред ВКС за осъщественото процесуално представителство на молителя се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 200 лв., което следва да бъде заплатено от жалбоподателите. Водим от гореизложеното съдът