Определение № 3607 от 05.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министерския съвет на Република България, гр. София, чрез процесуалния му представител – правен съветник А. Георгиева, против Определение от 16.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1208/2023 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което по искане на „Еколоджик Трейд“ ЕООД, гр. София и „Еко Кълекшън“ ЕООД, гр. Плевен е спряно изпълнението на отмяната на чл. 9, ал. 6 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) и на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС), приети с § 1, т. 2 и § 2, т. 1, б. „а“ от Постановление № 11 на Министерския съвет от 2013 г., до решаване на въпроса за тяхната законосъобразност с окончателен съдебен акт. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за двете дружества, които и не доказват правен интерес да искат спиране изпълнението на разпоредбите, а изводите на съда за наличие на основания за спиране не са мотивирани. От ответниците „Еколоджик Трейд“ ЕООД, гр. София и „Еко Кълекшън“ ЕООД, гр. Плевен, чрез пълномощника им адв. Найденов, е постъпило възражение, с което оспорват частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, 5-членен състав на първа колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, за която актът е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е било искането на „Еколоджик Трейд“ ЕООД, гр. София и „Еко Кълекшън“ ЕООД, гр. Плевен за спиране изпълнението на отмяната на чл. 9, ал. 6 от НООО и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от НИУМПС, направена съответно с § 1, т. 2 и § 2, т. 1, б. „а“ от Постановление № 419 от 14.12.2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн. ДВ бр.100 от 16.12.2022 г. Искането е било обосновано с твърдения, че се нанасят и ще продължат да бъдат нанасяни трудно поправими вреди, изразяващи се в обстоятелството, че с премахването на ограничението от 20 на сто от теглото на отпадъците от стъкло да могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове, от влизането в сила на двете разпоредби е настъпил рязък спад на постъпилите при тях стъклени отпадъци за рециклиране, от което търпят и реално ще продължат да търпят големи финансови загуби. Съдът е приел искането за основателно, след като е съобразил представените от жалбоподателите фактури за спад на количествата преработени от тях стъклени отпадъци след влизане в сила на оспорените две разпоредби, чието спиране е поискано, както и изчисленията и финансовата обосновка на настъпващите понастоящем значителни вреди, които вероятно ще настъпват за тях от прилагане на процесните разпоредби и за в бъдеще. В оспореното определение са приети за основателни доводите на жалбоподателите, че премахването на ограниченията в количествата преработено стъкло в бетонови центрове ги лишава на практика от възможността да упражняват собствената си дейност, за която са направили значителни инвестиции в машини, съоръжения, недвижими имоти и други. Тричленният състав е направил извод, че горните доказателства и данни доказват наличието на значителни и трудно поправими вреди за двете дружества, което обуславя нуждата от защита на личния им интерес при баланса в защита на презюмирания обществен интерес. С тези мотиви, на основание чл. 190, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с ал. 2 от чл. 166 от АПК, инстанцията по същество е спряла изпълнението на отмяната на чл. 9, ал. 6 от НООО и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от НИУМПС, извършени с § 1, т. 2 и § 2, т. 1, б. „а“ от Постановление № 419 от 14.12.2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн. ДВ бр.100 от 16.12.2022 г. Настоящият петчленен състав на първа колегия при Върховния административен съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, но неправилно. По отношение твърденията в частната жалба за липса на правен интерес на дружествата да предявят искането за спиране съдът съобразява, че съдебното производство по искане за спиране на изпълнението на един акт е акцесорно спрямо съдебното производство по неговото оспорване. Според чл. 166, ал. 2 от АПК искането за спиране е допустимо само при наличието на висящо дело. В случая процесното искане е направено от страни по основното производство по адм. дело № 1208/2023 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, което е висящо, поради което следва да бъде разгледано по същество. По основателността на уважаване на искането: С нормата на чл. 190, ал. 1 от АПК е прието, че оспорването на подзаконовия нормативен акт не спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго. Тъй като не е предвиден процесуален ред и основания за това, възможността на съда да упражни това свое правомощие, съгласно препращащата норма на чл. 196 от АПК, е обвързана от преценката за наличието на обстоятелството по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК. В случаите, когато по силата на законова норма е допуснато предварително изпълнение, се презюмира наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, като всички те са свързани със защита на публичния интерес и обосновават неговото предимство пред личните права и интереси. Затова спиране на действието на оспорен подзаконов нормативен акт или негова разпоредба може да се постанови, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. То следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена вреда (загуба или пропусната полза) или неимуществена вреда за оспорващия, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима, а настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За това настъпване, както и за възможния размер на вредата, следва да са представени доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че настъпването на значителна или трудно поправима вреда е в пряка причинна връзка с оспорената отмяна на подзаконовите разпоредби. Характерът и размерът на вредата от действието на акта подлежат на доказване от оспорващия – молител за спирането. В настоящия случай направеното тълкуване от съда по повод прилагането на цитираните разпоредби е неправилно и не съответства на данните по делото. ВАС нееднократно е посочвал в практиката си, че наличието или реалната опасност от настъпване на вреда следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние на молителя, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В случая тричленният състав неправилно и в нарушение на чл. 166, ал. 2 от АПК е приел, че са представени писмени доказателства от вида на посочените, за да постанови спиране изпълнението на оспорените разпоредби. В разглеждания казус първото дружество – жалбоподател „Еколоджик Трейд“ ЕООД, в качеството си на член на съвета на директорите и акционер в „Българска организация за автомобили“ АД, не е представило никакви писмени доказателства за значителни или трудно поправими вреди, които са настъпили или ще настъпят за някое от горните две дружества. Наведените от него доводи, че „Българска организация за автомобили“ АД е организация за оползотворяване на отпадъци от ИУМПС, вкл. стъкло, за което притежава съответното разрешение, и от изпълнението на оспорените разпоредби за него има реална възможност за настъпване на значителни вреди, не е подплатено с необходимите доказателства – финансови документи за намаляване на приходите от дейността, икономически обосновки и др., които да установяват характера и размера на вредите. Поради изложеното необоснован е изводът на тричленния състав, че това дружество доказва вреди в неговия патримониум от изпълнението на оспорените разпоредби. Настоящият състав намира за неправилен и извода на тричленния състав за доказаност на значителни вреди за втория жалбоподател – „Еко Кълекшън“ ЕООД. Действително оспорените разпоредби премахват ограничението до 20 на сто от теглото на отпадъците от стъкло да могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове. Липсват обаче конкретни доказателства, че именно изпълнението на тези разпоредби ще доведе до значително намаляване на приходите от стъклени отпадъци, предавани за рециклиране и последващо използване, каквато е дейността на „Еко Кълекшън“ ЕООД, т.е. до значително отрицателно въздействие върху правната сфера на дружеството. От последното са представени фактури за приети за третиране стъклени отпадъци. Фактурите обаче установяват само приети количества отпадъци, но без тяхното финансово остойностяване. В представените от това дружество сравнителни таблици, количеството прието стъкло също е отразено само в тонове, без посочване на паричното им изражение. Това прави доводите на дружеството за понесени загуби от законодателното изменение неподплатени със съответните писмени доказателства. Не е представена икономическа обосновка, от която да се установява евентуалното намаляване на печалбата на дружеството и икономическите му приходи, липсва и финансов анализ на евентуалните загуби, които то може да понесе от допуснатото по закон предварително изпълнение на разпоредбите. Както бе посочено, тези загуби следва да са реално установими, а не хипотетични. Основателни са доводите в частната жалба, че „Еко Кълекшън“ ЕООД е направило инвестиции за закупуване на инсталация за третиране на стъклени отпадъци през 2016 г., когато в правния мир не са съществували отменените сега разпоредби на чл. 9, ал. 6 от НООО и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от НИУМПС, респективно не е имало ограничение до 20 на сто от теглото на отпадъците от стъкло да могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове. Спадът на предадени за рециклиране стъклени отпадъци, и то за период обхващащ само два месеца, може да се дължи на множество странични фактори, които не са свързани с атакуваната отмяна. Горните обстоятелства водят до недоказаност на твърденията на второто дружество, че именно отмяната на разпоредбите ще доведе до спад на дейността му и до евентуални загуби. Следователно нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящия състав са представени доказателства за възможно настъпване на значителни и трудно поправими вреди с имуществен характер със степен на значимост, противопоставими на охранявания обществен интерес, нито е доказана пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на реални вредоносни последици. Не са налице основания за спиране изпълнението на отмяната на подзаконовите разпоредби, а изводът на тричленния състав в обратния смисъл е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлено искането на двамата жалбоподатели да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на отмяната на двете разпоредби. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия,