Определение № 9523 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9735/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Х., гражданин на Бангладеш, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против определение № 21887/24.06.2025г. по адм. дело № 3909/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за издаване на виза тип "D" от 26.02.2025 година на Консулско длъжностно лице при Посолство Р България в Джакарта, Индонезия и производството по делото е прекратено. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Отказа за издаване на търсената от лицето виза бил оспорен, при което като основание било посочено нарушаване на основни права по смисъла на чл. 14 от ЕКПЧ. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ поради нарушаване на приложимите материалноправни норми. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – Консулско длъжностно лице при Посолство Р България в Джакарта, Индонезия, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страната по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: При произнасянето с оспореното протоколно определение, съдът правилно е констатирал, че допустимостта на жалба срещу отказ за издаване на виза тип „Д“, т.е по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Отбелязал е и постъпването по делото на писмено становище, в което се сочи като нарушено право по смисъла на чл. 14 от ЕКПЧ, но е приел, че същото е немотивирано, както и че отказ като процесния не може по принцип да нарушава забраната на дискриминация. В подадената първоначална жалба действително не е твърдяно нарушение на права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека, като е посочено единствено засягане правото на образование, гарантирано в чл. 2 от Протокол 1 към ЕКПЧ. С „молба писмена защита“, депозирана в съда на 23.06.2025 г., И. Х. е заявил изрично, че с постановения отказ за издаване на търсената виза, са нарушени негови права по смисъла на чл. 14 от ЕКПЧ. Тази молба е взета предвид от съда при произнасяне с оспореното определение на следващия ден – 24.06.2025г., т.е. била е известна на съда при обсъждане наличието на основания, определящи депозираната жалба срещу административния акт като допустима или не по смисъла на чл. 10а, ал.4 от ЗЧРБ. Съдът намира изложените в оспореното определение доводи за неоснователни. В случая е без значение основния довод на жалбоподателя, че е налице ограничаване на правото му на образование, тъй като това право не е след основните такива, въведени с ЕКПЧ. Следва да се вземе предвид, че закона и в частност разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗЧРБ не изисква излагане на мотивирано твърдения за нарушение на някое от основните права, визирани в ЕКПЧ, а е достатъчно да е обективирано в жалбата твърдение за нарушаването на такова. Дали действително е налице нарушаване на такова право или не е въпрос, който съда може да прецени след събиране на доказателства по искане на страните или служебно. При преценка събраните до момента в хода на производството данни, настоящият състав намира, че решаващите изводи на първостепенния съд са формирани при необоснована преценка на твърдяните в първоначалната жалба и в представеното на 23.06.2025 г. писмено становище обстоятелства. Както вече се посочи по-горе, за да е допустима жалбата против отказ за издаване на виза „Д“, е необходимо и достатъчно оспорващият да твърди, че с отказа за идване на виза, се нарушава упражняването на гарантирани от Конвенцията права и свободи. Едва с решението си по съществото на спора, след като прецени събраните в хода на процеса доказателства, съдът следва да установи дали оплакването за нарушаване на основни права е основателно. Като е сторил това в рамките на проверката по допустимост на жалбата, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид така установените нарушения, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него, но от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като досегашния състав е изложил макар и кратко становище по съществото на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение