Решение № 15635 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2013 г.

Решение № 15635 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Чонтовски - Симеон Чонтовски" - гр. Кърджали чрез процесуалния си представител адв. Теодора Чочева срещу решение № 2674/10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1303/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 091105452/28.12.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Хасково, потвърден с решение № 317/26.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 19 622,47 лв. и лихви - 8 549,02 лв.; за 2008 г. в размер 1 233,98 лв. и лихви - 351,50 лв. и за 2009 г. в размер на 5 463,88 лв. и лихви - 938,60 лв. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че касаторът поддържа допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът не е съгласен с мотивите на съда за извършване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК, както и че допуснатите процесуални нарушения не се отразяват на крайния резултат. Това несъгласие касаторът мотивира с това, че допуснатите от ревизията пропуски не могат да бъдат поправени с обжалваното съдебно решение. Другите оплаквания са свързани с приетото от съда, че са установени извършени покупки от "Метро кеш енд кери" на името на едноличния търговец, които не са отразени в неговото счетоводство и затова те са били използвани от семейството му. Според касатора липсва всякаква яснота относно разходите за издръжка на домакинството му от НСИ. Касаторът е изложил оплакване, че съдът неправилно не е приел възражението му, че ревизионният акт не съдържа мотиви, а е преписан изцяло ревизионния доклад, както и че неправилно съдът не е кредитирал представените от него доказателства, касаещи получени парични суми като дарение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт (неправилно е посочено от касатора само отмяна на решението на решаващия орган, тъй като предмет на обжалване пред съда е ревизионния акт в частта, в която е потвърден с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК). Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита на юриск. Й. Бъчварова я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт за извършване ревизията на ЕТ "Чонтовски - Симеон Чонтовски" по реда на чл. 122 ДОПК, предвид установеното основание на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като макар, че едноличният търговец е подавал ГДД и е декларирал като финансов резултат - загуба от тази дейност, е установено, че е придобивал средства на значителна стойност, надвишаващи декларирани данни и това според съда било достатъчно ревизията да се извърши по особения ред. За неоснователно е прието от съда възражението на жалбоподателя, че ревизията е направила смесване на физическото лице и едноличния търговец, позовавайки се на чл. 56, ал. 1 ТЗ, който не придава на едноличния търговец статут на юридическо лице, а си остава физическо лице, но с разширена правосубектност след регистрацията му по ТЗ. Според съда никъде в материалните данъчни закони не се прави разграничение между физическо лице и едноличен търговец. Относно твърденията на жалбоподателя за предоставени парични средства като дарение по договори от 07.02.2011 г. за 32 000 лв. и от 10.10.2007 г. за 55 000 лв., сключени между Людмила Гочева (бивша съпруга на жалбоподателя) и Патрик Чонтовски - негов син; договор от 27.04.2004 г. за 25 000 лв. с Пешо Чонтовски; от 27.04.2007 г. за 40 000 лв. с Петко Държиков и от 16.09.2006 г. за 10 000 лв. с Костадин Мирчев, макар че към всеки договор е представена разписка, съдът не е дал вяра, че наистина тези суми са предоставени на жалбоподателя като дарение, тъй като преценени с всички останали доказателства по делото, включително и като се съобразят фактите и обстоятелствата от значение за преценка на заинтересоваността на страните по договорите. Съдът е обсъдил в решението си, че договорите са нотариално заверени, но това е станало едва след започване на ревизионното производство, което не доказва, че посочените дарители са предали сумите по договорите на жалбоподателя. Наред с това съдът е посочил, че не са представени доказателства да е подавана декларация и съответно да е заплащан данък по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ, поради което са подкрепени констатациите на ревизионния акт в тази му част. Относно определянето на обичайните разходи за издръжка, съдът е мотивирал, че предоставената информация от НСИ е официално оповестена, общо достъпна и публична, поради което е съобразени с конкретно извършените разходи. За стоките по 38 бр. фактури от "Метро кеш енд кери" съдът е приел, че е установено, че те са издадени с получател ЕТ "Чонтовски - Симеон Чонтовски", но не са отразени в неговото счетоводство и затова съдът е счел, че не може да се направи извод, че тези разходи са извършени със средства на търговското предприятие. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че законът не прави разлика между физическо лице и едноличен търговец, а с регистрацията на последния по реда на чл. 56, ал. 1 ТЗ само се разширява неговата правосубектност да извършва търговска дейност чрез организационно-правната структура по ТЗ на неговото предприятие. Правилно решаващият съд е приел, че и ДОПК не прави такава разлика, като в чл. 14 изрично са посочени задължените лица, а това са физически и юридически лица. Следователно, едноличните търговци се приравняват на физически лица с търговска правосубектност, поради което при ревизията не е допуснато нарушение чрез твърдяното от касатора смесване на субектите, тъй като не са касае за различни правни субекти по смисъла ДОПК, респ. ТЗ. Установяването на превишение на разходите над приходите за ревизирания период, винаги е основание ревизията да се извърши по особения ред, т. е. по аналог на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В процесния случай е установено още по време на ревизията, че ЕТ "Чонтовски - Симеон Чонтовски" е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и е декларирал финансова загуба за предприятието си, но ревизията е установила, че са направени разходи в по-голям размер от установените разполагаеми средства, а това винаги е основание ревизията да се извърши по особения ред, след като е налице такова превишение - арг. от чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При така извършена ревизия, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да опровергае с всички допустими доказателства и доказателствени средства по ДОПК верността на констатациите на ревизионния акт. В тези случаи ревизираните лица представят само частни документи (свидетелстващи или диспозитивни), които не се ползват с материална доказателствена сила. Затова и преценката, която се извършва от съда е свързана и с достоверната дата на тези документи, както и с оглед на другите събрани доказателства и установени факти и обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че нотариалната заверка на договорите за дарение е от 2011 г., когато вече е започнало ревизионното производство, поради което с нея не се установява достоверност на датирането им . Освен това не е установено, че дарителите са имали на разположение посочените в договорите средства, които да ги дарят на ревизирания субект. Подаването или не на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ е обстоятелство, свързано с изпълнение на това задължение, респ. налагане на административна санкция, като неподаването не може да се приеме за обстоятелство, установяващо, че такова дарение не е извършено. В процесния случай обаче неподаването на декларации (извън роднините по права линия) е индиция за установеното от решаващия съд, че даренията не са доказани. Освен това част от договорите са с дати преди ревизията, поради което е следвало касаторът да установи, не само, че сумите в тях са предадени, но и че са били разполагаеми към началото на ревизираните периоди, а не са разходвани. Относно извършените покупки от "Метро кеш енд кери", няма спор по делото, че 38 бр. фактури са издадени на името на едноличния търговец. Като се има предвид системата на тази търговска верига за продажба на стоки и разплащането с клиентите чрез издаване на карти, които задължително трябва да са на името на търговец, а не на физическо лице, трябва при всички случаи да се докаже, че така закупените от търговската верига стоки са за целите на икономическата дейност на предприятието на едноличния търговец. Това може да се докаже само и единствено чрез осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на едноличния търговец и отчитането на разход за търговската му дейност. Такова осчетоводяване не е извършено, поради което законосъобразно и ревизията и съдът са приели, че закупуването на тези стоки са били предназначени за домакинството на касатора, а не за търговската му дейност. Относно оплакванията за издръжката на домакинството на касатора, правилно съдът се е позовал на официалните данни от НСИ, съотнесени към конкретно извършените разходи на домакинството на касатора. Касаторът поддържайки и пред настоящата съдебна инстанция възражението си, че ревизионният акт представлявал преписване на ревизионния доклад, то е неоснователно. В ревизионния акт са възприети констатациите на ревизионния доклад, което не представлява процесуално нарушение. Неизвършването на корекция в ревизионния акт на ревизионния доклад, означава, че издателят на ревизионния акт се съгласява с установеното от ревизията, което в процедурата по издаването на ревизионния акт, първо се излагат констатации в ревизионен доклад. Последният представлява предхождащ издаването на ревизионния акт и не представлява нарушение, когато в ревизионния акт се преповтарят установяванията в ревизионния доклад. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при стриктно прилагане на материалния закон и на съдопроизводствените правила, чрез извършена от съда съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното в писмената защита на юриск. Бъчварова искане, на ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,