Решение № 2979 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 412/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ппедседателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията) против Решение № 35732 от 30.10.2025 г. по адм. дело № 8300/2025 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена Заповед № 5852 от 29.11.2024 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2, вр. чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства по делото и не е отговорил на важните за спора въпроси. Приема за неправилен извода на съда, че не е налице нелоялна търговска практика, предвид обстоятелството, че липсващата съществена информация в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) относно условията, на които следва да отговарят поръчителите по договора за потребителски кредит се съдържа в договора и че потребителят би могъл да се запознае с нея при сключването на договора. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – „Сити Кеш“ ООД, чрез процесуален представител, в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователност на същата. Счита решението за правилно и моли съда да го остави в сила. Не претендира съдебни разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспореното решение АССГ е отменил Заповед № 5852 от 29.11.2024 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на „Сити Кеш“ООД се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите, а именно - да не предоставя своевременно чрез Стандартния европейски формуляр съществена за избора на потребителя пред договорна информация за условията, на които следва да отговарят поръчителите.

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

С Писма изх. № Ц-03-9158/25.10.2024 г. и изх. № Ц-03-9158/04.11.2024 г. на председателя на КЗП е изискано от кредитора „Сити Кеш" ООД да представи за извършване на проверка 1 брой договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г., по който се изисква гарант и 1 брой договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г., по който се изисква обезпечение, тъй като на интернет страницата на дружеството се съдържа информация, че в определени случаи се изисква гарант или обезпечение по договора. Кредиторът е отказал да предостави изисканите му договори с мотиви, че дружеството не е сключвало договор, по който е предоставено обезпечение.

Издадена е Заповед №5264/14.11.2024 г. от председателя на КЗП за извършване на проверка в стопанисван от кредитора офис в гр. Враца.

На 18.11.2024 г. с Констативен протокол № К-2772566 от длъжностни лица на КЗП, съвместно със служители на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Враца е извършена проверка в офис „Сити Кеш" №2 в гр. Враца, ж. к. „Дъбника" - пазара, ул. „Славянска", магазин 7.

Преди да се представят като контролни органи служителите са изискали информация за кредит в размер на 1000 лв. за срок от 12 месеца. Представителят на кредитора е предоставил 2 броя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Единият за кредит в размер на 1000 лв. за срок от 11 месеца, а другият за кредит в размер на 1500 лв. за срок от 13 месеца.

В СЕФ, в Част II, Описание на основните характеристики на съответния кредит в т. 8 срещу графата: „Изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит" е записано следното: „Поръчител, отговарящ на условията, посочени в приложения образец на договор за потребителски кредит".

В издадения СЕФ за кредит в размер на 1000 лв. за срок от 11 месеца, в Част ІІІ – Разходи по кредита, в т.4.4. е посочено, че при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по чл. 5 от договора, се начислява неустойка в размер на 834,25 лв., а в издадения СЕФ за кредит в размер на 1500 лв. за срок от 13 месеца е записано, че неустойката е в размер на 431,53 лв.

Служителите са приели, че информацията за условията, на които следва да отговаря поръчителят е съществена и важна за него, след като са дължими такива големи суми за неустойка при неизпълнение на тези условия.

По време на проверката са предоставени 2 броя Договори за потребителски кредит № 1183874/11.11.2024 г. и № 1184987/12.11.2024 г., сключени в офиса и цялото досие към тях, включително СЕФ.

Двата договора са еднотипни и съдържат един и същ текст - „Чл. 5 (1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след Падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

1. При един поръчител - осигурителния доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 3. Да не са поръчители по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 4. Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с квалификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 6 Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход".

При така установените данни КЗП е приела, че осигуряването на едно от тези изисквани обезпечения би представлявало изключително затруднение за потребителите на „бързи кредити".

Според КЗП от събраните по преписката доказателства се установява, че в издаваните от кредитора СЕФ липсва информация за условията, на които следва да отговаря поръчителят. Тази информация е съществено важна и значима за потребителя да вземе решение, дали да се обвърже с договора за кредит, тъй като при не осигуряване на изискваното обезпечение ще дължи неустойка, която може да достигне до 83,43 % от размера на предоставения кредит, видно от издадения СЕФ на служителите на КЗП.

КЗП е приела, че кредиторът не предоставя своевременно на потребителя преддоговорна информация в СЕФ за условията, на които следва да отговаря поръчителят, а я предоставя едва с договора за кредит. Респективно, кредиторът информира потребителя за тези условия, едва след като потребителят вече е взел търговско решение, подписвайки договора за приемане на предложената му оферта.

По този начин чрез премълчаване на важна и съществена за потребителя информация, която е следвало да му бъде предоставена своевременно, кредиторът при осъществяване на дейността си използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което не би взел без използването й.

По горните съображения в Протокол №43 от 29.22.2024 г. КЗП стига до извод и приема, че кредиторът „Сити Кеш" ООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предложение 3 (не я предоставя своевременно), във връзка чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

Въз основа на този протокол е издадена Заповед № 5852 от 29.11.2024 г., на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на „Сити Кеш“ООД се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите, а именно - да не предоставя своевременно чрез Стандартния европейски формуляр съществена за избора на потребителя пред договорна информация за условията, на които следва да отговарят поръчителите.

При така установените факти, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в законоустановената форма, но в нарушение на материалния закон. Според съда действително в СЕФ липсва съществена информация относно условията, на които следва да отговарят поръчителите, но предвид обстоятелството, че тази информация се съдържа в договора за потребителски кредит, то не може да се направи извод, че е налице заблуждаваща търговска практика, доколкото потребителят може да се запознае с тази информация преди да подпише договора.

По тези съображения съдът е отменил административния акт.

Решението е неправилно.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства. Невъзприемането на доводите, изложени в административния акт, е относимо към преценката за съответствие на оспорения съдебен акт с материалния закон.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква "a)" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО /Директивата), които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера.

Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. По предписание на § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9.

Чл. 7, §1 Директива 2005/29/ЕО дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Цитираните предписания на чл. 5, § 1, § 2, § 4 и чл. 7, § 1 Директивата са дословно възпроизведени в националния правопорядък съответно с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68е, ал. 2 ЗЗП.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г. Същото се отнася и за останалите хипотези на нелоялна търговска практика, каквато например е тази по чл. 7, §1 Директивата.

Предвид аналогичното съдържание на чл. 7, §1 Директивата и чл. 68е, ал. 2 от националния ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към последната разпоредба. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68е, ал. 2 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП със заповед на председателя на КЗП.

Предписанието на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 7, §1 Директивата, нормира три хипотези. Третата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да се състои в непредоставяне своевременно на съществена информация по смисъла на ал. 1 с.з. и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В контекста на последната предпоставка, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи предварително, че съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.

По аргумент от чл. 68е, ал. 1 ЗЗП съществена е тази информация, която е необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение. Ориентир, съгласно същата норма, е целият фактически контекст на използваната търговска практика, всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация.

При тези предварителни терминологични бележки, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че първостепенният съд е достигнал до неправилно заключение за липса на елементите от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то ЗЗП.

По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В този смисъл „Сити Кеш“ООД се явява търговец по смисъла на цитираното нормативно предписание.

Предлагането на бързи потребителски кредите е услуга, която безспорно може да се окачестви като "търговска практика" по смисъла на §13, т. 23 ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 5, ал.1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК) преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. А според ал. 2 Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.

Безспорно в случая липсващата в СЕФ информация относно условията, на които трябва да отговарят поръчителите е съществена, тъй като е от значение за вземане на търговско решение.

Съгласно §13 т.31 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.

От анализа на горната разпоредба се налага извод, че за да е налице нелоялна търговска практика е без значение дали е сключен договор или не, достатъчно е в един по-ранен момент преди сключването на договора, потребителят да е взел решение да сключи договор.

В конкретния случай използваната от дружеството практика - да премълчи съществена информация, като не я включи в СЕФ, представлява нелоялна практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, пр. 3-то ЗЗП. Без значение в случая е обстоятелството, че липсващата информация се съдържа в договора, защото преди момента на сключване на договора потребителят вече ще е взел решение да сключи договор за потребителски кредит, който факт е достатъчен, за да обоснове наличие на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, пр. трето ЗЗП.

От всичко изложено до тук следва извод, ча са налице всички кумулативни предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да се състои в непредоставяне своевременно на съществена информация по смисъла на ал. 1 с.з. и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика, обуславящи осъществена от „Сити Кеш“ООД нелоялна търговска практика по чл. 68е, ал. 2, пр. 3-то ЗЗП.

Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отменил заповедта, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго - по съществото на спора, с което жалбата на търговеца срещу приложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 102,13 евро - юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция или общо 204,26 евро за двете инстанции, превалутирани съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за въвеждане в еврото в Република България и представляващи евровата равностойност на 400 лева. Предвид изложеното ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора сума в размер на 204,26 евро – съдебни разноски за двете инстанции.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение