Определение № 326 от 29.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1277/2014 г.

Производството е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2462 постановено на 06.11.2013 г. по ч.гр.д. №1249/13 на САС,ТО, 3 ти състав с което по частна жалба на същия жалбоподател е отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя [фирма], съдържащо се като отделен диспозитив в решение №5040/09.07.2012 г. по гр.д. № 7448/12 по описа на СГС, ГК и е обезсилен издаденият такъв. Ответникът Д. Г. Б.-1” Е. изпраща писмен отговор на частната жалба, в която счита същата за недопустима. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес на жалбоподателя [фирма] от подаването й. С обжалваното определение съставът на САС по частна жалба на същия жалбоподател [фирма] е отменил разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя [фирма], съдържащо се като отделен диспозитив в решение №5040/09.07.2012 г. по гр.д. № 7448/12 по описа на СГС, ГК и е обезсилен издаденият такъв. С това е постигната търсената от страна на жалбоподателя [фирма] с частната жалба до САС защита срещу незаконосъобразно издадения срещу него изпълнителен лист. Оплакването на същия жалбоподател в настоящата жалба до ВКС, че въззивният състав не разпоредил и фактическото връщане на обезсиления ИЛ от страна на молителя [фирма] не обосновава правен интерес от обжалването на разпореждането на САС, с което страната е получила целената правна защита в пълен обем, тъй като съдът няма задължение и компетентност да се произнася по фактически искания извън правнорегламентираните средства за защита Отделен е въпросът, че в отговора на настоящата жалба са представени и доказателства за връщането на обезсиления ИЛ в деловодството на САС с молба от 22.01.2014 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени недопустимостта на жалбата