Определение № 978 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 745/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на И. И. П., чрез процесуален представител адв. Ц. Петлов, против определение № 4418 от 19 ноември 2024 г., постановено по адм. д. № 1128/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество на спора. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на И. П. срещу становище на кмета на Община Велинград, обективирано в писмо изх. № 24-00/966 от 20 септември 2024 г. поради недопустимост и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице подлежащ на съдебен контрол административен акт, тъй като в една част писмото има уведомителен характер и сезираният с молбата орган - кметът на община Велинград, не е обвързан със срок и задължение за издаване на заповед по чл. 225а ЗУТ. Определението е правилно. Неоснователни са и твърденията в частната жалба за наличието на годен за оспорване акт. Изричен или мълчалив отказ е налице в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие. Правните отношения, свързани с незаконното строителство, са уредени в Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ индивидуални административни актове по смисъла на този закон са заповедите за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Изчерпателното изброяване на актовете, сочени от закона като административни, води до извода, че правно бездействие или отказ да се образува производство по констатиране на незаконен строеж и/или се издаде заповед за премахване на този строеж, както и издаване на заповед за забрана на ползването строеж или за спирането му, не представлява акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ. Правомощието да издават заповеди за премахване на незаконни строежи принадлежи на началника на ДНСК или кмета на общината, респективно на упълномощени от тях лица, в зависимост от категорията на строежа. Няма норма, задължаваща тези органи, да издават заповед за премахване на незаконен строеж, по направено искане или подаден сигнал. Следователно, в случая не е формиран годен за обжалване отказ, който да подлежи на съдебна проверка, поради което законосъобразно съдебното производство е било прекратено на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,