Определение № 707 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е частна жалба на К. Г. Т. против определение № 3553 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело № 821/2024 г. на Административен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/11.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане частната жалба на К. Г. Т. против заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/11.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, след като е констатирал, че указаните нередовности, не са отстранени в 7-дневния преклузивен срок. Същият е изтекъл на 14.12.2024 г., като държавната такса в размер на 10 лева не е внесена. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 5, т. „о“ от Закона за държавните такси, лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия, са освободени от заплащане на държавни такси. В приложената административна преписка се съдържа и експертно решение № 91755/145/22.08.2024 г. на НЕЛК, видно от което по жалба на освидетелстваното лице К. Г. Т. е отменено и върнато на ТЕЛК експертно решение № 91992/14.06.2024 г., с което на жалбоподателя е определена 80 % трайно намалена работоспособност. При съобразяване на това обстоятелство с разпоредбата на чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси, първоинстанционният съд неправилно е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 10.00 лева, тъй като за процесния жалбоподател - лице с увреждания, такава не е дължима. Като е приел, че не са изпълнени в срок дадени указания и е оставил без разглеждане жалбата на К. Г. Т. на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,