Определение № 2286 от 16.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1380/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Младост 2002“ ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд. Ищецът „АММД“ ООД не изразява становище. Въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за поправка на протоколи по реда на чл. 151 ГПК. Частната жалба е неоснователна. По реда на чл. 274 ал. 3 ГПК е формирана практика на ВКС (ч. т. д. № 1538/2016 г. на I т. о. и цитираното там), според която постановеното разпореждане, с което се връща като недопустима молба за допълване и поправка на съдебен протокол, не подлежи на обжалване, тъй като самият съдебен протокол като съдържание е необжалваем и в разпоредбата на чл. 274, ал.1 ГПК не е предвидена възможност за неговото обжалване. Допустимостта на частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд се определя от характера на обжалвания акт съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. в случаите, в които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването е изрично предвидено в закона. Обжалване на определението на съда по чл. 151, ал. 4 ГПК, с което същият се произнася по искане за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание, не е изрично предвидено в процесуалния закон. Това определение не е преграждащо и за развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, съответно не подлежи на обжалване и определението, с което се оставя без разглеждане молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно определение е съобразено с така установената практика, поради което е правилно и следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът