Определение № 272 от 30.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 275/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпили са молби, за допълване на постановените по настоящото дело: опр.№ 208/18.08.2017 г. - с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата за отмяна на В. М. срещу влязло в сила реш.№ 1632/20.10.2015 г. по гр.д. № 2664/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл.435 ГПК и опр. № 235/26.09.2017 год. – с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на [фирма] за отмяна на същото решение. С молба вх. № 9666/08.09.2017 г., процесуалният представител на П. Д. и С. Д. – адв.К. Т. - е поискал допълване на определение № 208, с присъждане в полза на доверителите му направените от същите разноски - адвокатско възнаграждение в общ размер от 7 658 лева / за всеки от доверителите по 3 829 лева /. Искането за възмездяване на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение е направено своевременно, с обща молба – становище по молбата за отмяна на В. М., към което са приложени пълномощно от всеки от доверителите и договори за правна помощ, с вписано възнаграждение от 3 829 лева,дължимо от всеки от тях.Същите съдържат изявление, с характер на разписка, за изплащането му. С молба вх.№ 9667/08.07.2017 г., процесуалният представител на Р. С. – адв.П. Б. - е поискал допълване на определение № 208, с присъждане в полза на доверителката му на разноски – адвокатско възнаграждение, в размер от 3 829 лева.Искането за разноски е направено своевременно ,с молба – становище по молбата за отмяна на В. М. и приложено към същото пълномощно и договор за правна помощ, установяващ разплатено възнаграждение от 3 829 лева. С молба вх.№ 10409/30.09.2017 год.,процесуалният представител на П. Д. и С. Д. – адв.Т., е поискал присъждане на разноски за производството по молбата за отмяна на [фирма] – адвокатско възнаграждение, в размер на 3 750 лева,с допълване на определение № 235/26.09.2017 год.,по реда на чл.248 ГПК. Искането за възмездяване на разноски е направено с отговор – възражение по молбата за отмяна на [фирма] – вх.№ 27 299 / 19.09.2016 г., към което са приложени общо пълномощно от и договор за правна помощ с доверителите, с характер на разписка за договорено и разплатено адвокатско възнаграждение от 3 750 лева. С. Д. и П. Д., от една страна, а от друга – Р. С., чрез процесуалните си представители, са изразили взаимна подкрепа на исканията си, основани на чл.248 ГПК. Молителката В. М. е възразила срещу допълване на определения № 208 и № 235, тъй като счита, че изходът на спора – с оставяне без разглеждане на молбата й за отмяна на решението на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл.435 ГПК, е последица от междувременно прието Тълкувателно решение № 7/2017 по тълк.дело № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, т.е. и към момента на депозиране молбата за отмяна не е имало основание същата да се счита недопустима. Цитира практика в подкрепа на довода, че присъждането на разноски, на основание чл.78 ал.4 ГПК, при прекратяване на производството, се съобразява с основанието за прекратяването, а в настоящия случай същото не следва да се търси в поведението на молителката. В евентуалност заявява възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК, като намира приложим чл.9 ал.4 от Наредба № 1 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,с изрично предвидения в същата минимален размер от 300 лева. Наред с липсата на фактическа и правна сложност, страната акцентира на обстоятелството, че производството по чл.435 ГПК е с предмет отмяна на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а не разрешава матералноправен спор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбите по чл.248 ГПК са подадени в срока, съгласно ал.1 на разпоредбата,от легитимирани да претендират разноски лица,като са частично основателни, предвид следното: П. Д. и С. Д. имат качеството на длъжници в изпълнителното производство, а [фирма] и Р. С. – качеството на взискатели, втората – присъединен взискател и наддавач в публичната продан. В. М. е лицето, обявено за купувач от публичната продан, постановлението за възлагане на имота от която – в нейна полза, е отменено с реш.№ 1632/20.10.2015 г. по гр.д. №2664/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл.435 ГПК и като такова окончателно. Следователно и като страни в изпълнителното производство, всяко от лицата и [фирма] са легитимирани да участват в производството, по молба за отмяна на постановеното по реда на чл.435 ГПК решение. Исканията за възмездяване на разноски, с оглед изхода на делата по молбите за отмяна на В. М. и [фирма] са направени своевременно, с отговорите на молбите за отмяна и са представени доказателства за договорено и разплатено адвокатско възнаграждение. С оглед оставяне без разглеждане на молбите за отмяна, като недопустими, в съответствие със задължителните указания в т.3 на ТР№ 7/2017 г. по тълк.дело № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, исканията за възмездяване на разноски са основателни, но в различен от претендирания размер, с оглед следното: Производството по чл.435 ГПК няма за предмет и пряка последица удовлетворяването на взискателите в изпълнителното производство, нито разрешава материалноправен спор между страните в същото. С решението се преценява законосъобразността на едно действие или отказа за извършване на определено действие от съдебния изпълнител, като уважаването на жалбата срещу същото предпоставя единствено законосъобразното му повторно или изобщо извършване, правните последици на което, обаче, към момента на отмяната и досежно реализиране предмета на изпълнителното производство, са бъдещи, а не преки. Поради това, разпоредбата на чл.9 ал.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в конкретния случай ще следва да се приложи с препращане към чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата, а не към ал.2 на същата разпоредба, тъй като не се касае за отмяна на акт по дело с „определен материален интерес„ .В подкрепа на това препращане са и доводите на В. М., че за самото производство по чл.435 ГПК се събира проста такса от 25 лева / т.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /,а не такава върху определим в парична стойност „интерес„. Несъстоятелен е довода на В. М.,че предвид постановяването на ТР № 7/2017 год. по тълк.дело № 1/2014 год. на ОСГТК на ВКС, не тя се явява причина за недопустимостта на молбата, както и че недопустимостта е последваща,т.е. не е съществувала към момента на предявяването.Противоречивото разрешение на въпроса – предмет на т.3 от Тълкувателното решение - е налице и към момента на подаване на молбата за отмяна, което е обусловило и произнасянето с Тълкувателно решение, а даденото със същото тълкуване на чл.303 ГПК, е приложимо за всички висящи спорове по молби за отмяна,независимо от момента на предявяването им.Тълкувателните норми нямат действие само занапред. Не постановяването на Тълкувателното решение е причина за оставяне молбата без разглеждане.Тълкувателната дейност,като всеки друг обективно осъществил се в хода на производството факт, от значение за правния резултат, е съобразима единствено с оглед значението си за спора, а не в отношение към поведението на страните.Правилни са,обаче, съображенията на молителката, че производството по молбата й за отмяна, с оглед обстоятелствата на които се основава / чл.303 ал.1 т.5 ГПК / не предпоставя фактическа и правна сложност, поради което възнаграждение, в размер на предвидения от чл.9 ал.4 от Наредбата минимум от 300 лева, се явява справедливо и достатъчно. Следователно, определение № 208/18.08.2017 год. по настоящото дело следва да се допълни с осъждане на молителката В. М. да заплати на П. Д. и С. Д. сумата от 600 лева, а в полза на Р. С. - сумата от 300 лева, на основание чл.78 ал.4 ГПК. Молителят [фирма], редовно уведомен за молбата на П. Д. и С. Д. по чл.248 ГПК – на 17.10.2017 год., не е взел становище по същата. Предвид липса на възражение за прекомерност от страна на същия, договореното и разплатено от П. Д. и С. Д. адвокатско възнаграждение от 3 750 лева, следва да им бъде възмездено изцяло, в който смисъл следва да се допълни определение № 235/26.09.2017 година. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение