Определение № 6444 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 587/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане на Т. В. У. за изменение на решение № 2442/05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 587/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се изменение на решението по отношение на присъдените с него разноски. Ответникът по молбата – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, изразява становище за неоснователност на искането. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 2442/05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 587/2026 г. по описа на Върховния административен съд, състав на първо отделение е оставено в сила решение № 9239/27.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1077/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението Т. В. У. е осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 4077, 51 евро. Искането е неоснователно. Съгласно чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето то ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г.), на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По този начин чл. 161 от ДОПК регламентира изчерпателно случаите, в които се присъждат разноски по съдебните производства по този кодекс, включително и по отношение на определянето на техния размер. Това обстоятелство несъмнено обуславя неприложимостта на §2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, който предвижда приложимост на чл. 143 от АПК, съответно чл. 78 от ГПК по отношение на неуредените въпроси. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Тази разпоредба не намира приложение в условията на субсидиарност и не дерогира специалната разпоредба на ДОПК. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е в минималния размер, определен съгласно чл. 8 от наредба 1 от 9 юли за възнаграждения за адвокатска работа. Тази съдебна инстанция не приема като правилно разбирането на страната, поискала изменение на съдебното решение, че посочените и присъдени разноски в размер на 4077, 51 евро са неразумни и непропорционални. Съобразен е предмета на спора, свързан с приложимостта на норми от националното право. Противно на твърдението на искателя, присъдените разноски са съобразени и с активното процесуално поведение на процесуалния представител на приходната администрация, който действително не е взел участие в проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, но е изложил подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в молба – становище от 07.01.2026 г. и е заявил искане за даване ход на делото в писмени бележки от 21.01.2026 г. Тази съдебна инстанция не приема разбирането, че присъдените разноски в размер на 4077, 51 евро са непропорционални. С оглед на обстоятелството, че минималният размер на разноските е именно този, определени съобразно наредбата, представляващи възнаграждение за адвокат не биха могли да се определят като неразумни. При разумност на присъдените разноски, съобразени с процесуалното поведение на юрисконсулта и несъмненото познаване от негова страна на спора, присъдените разноски се определят и като пропорционални. Както ГПК, така и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Не е налице привилегия за определени правни субекти, защитавани от юрисконсулт и претендиращи присъждане на разноски за производството, като адвокатско възнаграждение, доколкото принципът за възстановяване на разходите за процесуална защита е присъщ на българския правен ред. Приравняването при определяне на размера на възнаграждението на страните, при което на страната, представлявана от юрисконсулт се присъжда минималното адвокатско възнаграждение е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции. След като е налице идентичност в осъществяваното процесуално представителство, то осъщественото законодателно разрешение за присъждане на минималния размер на адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява израз на осъществена законодателна симетрия за еднаква по своята същност процесуална дейност – решение № 10 от 29 септември 2016 г. по к.д. 3/2016 г. Именно от аспекта на тази законодателна симетрия следва да се съобрази и приложимостта на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438 от 2022 г. Посоченото решение в относимата си част само и единствено постановява, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с наредба, като съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Подобно обстоятелство, обаче не препятства националния съд да приложи минималния размер за адвокатските възнаграждения, предвиден в наредбата, в случая за юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и положения труд. Тази съдебна инстанция не съобразява разбирането на Т. В. У. за намаляване на размера на възнаграждението за юрисконсулт, доколкото видно от данните по делото се установява, че от страна на касационния жалбоподател не е направено своевременно възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Неоснователни са доводите на искателя за приложимост на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в приложимата редакция след изменението нормата с ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г. Видно от данните по делото към момента на провеждане на устните състезания пред настоящата инстанция – 02.02.2026 г. и обявяване на делото за решаване е била в сила разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г.). По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява липсата на правно основание за изменение на решение № 2442/05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 587/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, което обуславя отхвърляне на искането. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 176а от АПК, Върховният административен съд