Определение № 2617 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11135/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н., чрез адв. Б. Радойнов и адв. Л. Лазаров, срещу определение № 8439/08.07.2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 11030/2023 година, както и по частна жалба на ЕТ „С.- Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р., чрез адв. Д. Райчинова и адв. Ю. Благоева, срещу определение № 8439/08.07.2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. №11030/2023 година.

Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н., чрез адв. Б. Радойнов и адв. Л. Лазаров, релевират възражения за неправилност на определението. Твърдят, че изводите на съда, че жалбата е недопустима, тъй като не са заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са неправилни, тъй като цитираната правна норма, се отнася до строежи в квартал, като те били собственици на земя в същия квартал и имотите им са пряко засегнати от реализирането на строежа. Сочи се, че правният им интерес и качеството им на заинтересовани лица следва от факта, че имотите им ще останат без достъп, в следствие на реализирането на строителството. Оспорва се и изводът на съда, че ирелевантно към спора е дали ще имат достъп до имотите си, тъй като този въпрос е бил относим към подробния устройствен план (ПУП), а не към разрешението за строеж. Сочи се, че съдът следва да се произнесе и осъществи съдебен контрол и върху ПУП с оглед разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Правят искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират разноски по делото.

Ответникът по частната жалба, Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмено възражение.

Ответникът по частната жалба, ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (ДП НКЖИ), чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор.

ЕТ „С.- Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р., чрез адв. Д. Райчинова и адв. Ю. Благоева, релевират възражения за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че изводите на съда, че жалбата е просрочена, са неправилни и необосновани и не са подкрепени със събраните по делото доказателства. Оспорват и изводите на съда, че не са заинтересовани лица. Посочват, че процесното разрешение за строеж, въз основа на което се разрешава изграждането на ж.п. възел пряко засяга имотите им, както и техните права и интереси, като се отнема единствения им достъп до улица. Посочват относима според тях практика на ВАС.

Ответникът по частната жалба, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмено възражение.

Ответникът по частната жалба, ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (ДП НКЖИ), чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор.

При извършена служебна проверка за допустимост на частните жалби, петчленният състав на Върховния административен съд приема, че същите са подадени в срока по чл. 230 АПК, от страни с правен интерес.

Производството по адм.д. № 11030/2023 година по описа на Върховния административен съд е образувано по жалба на Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н. и жалба на ЕТ „С.- Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р. против разрешение за строеж № РС-72/29.09.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е разрешено на ДП НКЖИ да извърши предвидените строителни и монтажни работи съгласно одобрен технически проект, неразделна част от разрешението за строеж за обект „Развитие на Железопътен възел София: Железопътен участък София – Волуяк (без Жп гара София Централна и включително Жп гара Волуяк) - модернизация, включващ два участъка и с подробно посочени в административния акт етапи.

С оспореното в настоящето производство определение № 8439/08.07.2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 11030/2023 година съдът е отменил определение от 12.06.2024 г., постановено по адм.д. № 11030/2023 г., с което е даден ход по същество на делото, оставил е без разглеждане жалбите на Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х., Н. М. Н., ЕТ „С.- Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р. и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспореният административен акт е обнародван в ДВ бр. 86/13.10.2023 г., а жалбата на ЕТ „С.- Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р. е депозирана на 30.10.2023 г. Обжалваното разрешение за строеж е издадено от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и съгласно правилото на чл. 215, ал. 4 ЗУТ жалбите и протестите срещу разрешение за строеж на министъра на регионалното развитие и благоустройството или отказ за издаване се подават в 14-дневен срок от обнародването на обявлението за издаване на акта в "Държавен вестник", като в случая 14-дневния срок е изтекъл на 27.10.2023 г. – петък, присъствен ден, поради което депозираната на 30.10.2023 г. жалба е просрочена. Обосновал е също, че е недопустима и тъй като жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, защото притежаваните от тях недвижими имоти не попадат в поземлени имоти съответно УПИ, в които ще се реализира строителство и лицата не са възложители, собственици и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в които ще се реализира строителството.

По отношение на жалбата на Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н. съдът също е приел, че е недопустима. Обосновал е, че притежаваните от тях недвижими имоти са съседни, граничещи от югозапад с имота, в който ще се реализира строителство, като жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ.

Петчленният състав на ВАС мотивира правилност на крайния извод на тричленния състав на ВАС, при следните съображения от правна страна:

1.По частна жалба на Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н., чрез адв. Б. Радойнов и адв. Л. Лазаров:

С оспореното разрешение за строеж № РС-72/29.09.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено на ДП НКЖИ да извърши предвидените строителни и монтажни работи съгласно одобрения на основание заповед № РД-02-15-123/04.08.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството технически проект, неразделна част от разрешението за строеж, за обект: „Развитие на Железопътен възел София: железопътен участък София-Волуяк (без жп гара София централна, вкл. и жп гара Волуяк) - модернизация на участъци 2.1 и 2.2“, включващ: Участък 2.1. Междугарие София-Волуяк от км 1+061 до км 2+500: Трипътна електрифицирана железопътна инфраструктура – реконструкция и ново строителство; Участък 2.2. ЖП гара Волуяк от км 2+500 до км 5+300 – Трипътна електрифицирана железопътна инфраструктура – реконструкция и ново строителство. Това разрешение за строеж подлежи на обжалване единствено от лицата, попадащи в обхвата на определените в чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ заинтересовани лица, между които не са жалбоподателите Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н. като собственици на съседни имоти, незасегнати от разрешените строителни дейности.

Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 във връзка със ал. 1 от ЗУТ, приложена правилно в обжалваното определение, заинтересувани лица в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. В тази норма изчерпателно са изброени лицата, разполагащи с активна процесуална легитимация за оспорване на разрешение за строеж, поради което разширителното й тълкуване е недопустимо. Следователно за Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н. не е налице изискуемият правен интерес от оспорването, което правилно е определено от тричленният състав на ВАС като основание за оставяне без разглеждане на жалбата им.

Твърдението на жалбоподателите, че с разрешението за строеж се засяга достъпа им до имотите, в следствие на реализирането на строителството, не може да обоснове активната им процесуална легитимация, с оглед обсъдения по-горе характер на нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на процесното разрешение за строеж. Следователно, както правилно е приел тричленният състав на ВАС, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК.

2. По отношение на жалбата на ЕТ „С.- Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р.:

Съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в "Държавен вестник" - в 30-дневен срок от обнародването му. Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж на общински обект от първостепенно значение, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в "Държавен вестник". Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план за обект с национално значение и/или национален обект, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в "Държавен вестник". Жалбите и протестите срещу разрешение за строеж на министъра на регионалното развитие и благоустройството или отказ за издаване се подават в 14-дневен срок от обнародването на обявлението за издаване на акта в "Държавен вестник".

Безспорно оспореният административен акт е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 86 от 13.10.2023 г, а 14-дневеният срок за обжалването му е изтекъл на 27.10.2023 г. – петък, присъствен ден.

Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител са изпратили жалбата си до административния орган чрез пощата с обратна разписка. На л. 203 от дело № 11030/23 г. на Върховния административен съд е представено заверено вярно с оригинала копие на писмото, с което е изпратена жалбата им, с номер R PS1463000G4SK и печат, от който се установява, че същата е изпратена на 27.10.2023 г. до Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Тези безспорни доказателства установяват неправилен изводът на съда за просрочие на жалбата, подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на акта. Същата е подадена в предвидения срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Въпреки това законосъобразен е изводът на съда, че за ЕТ „С. - Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р. не е налице правен интерес от обжалване на цитираното разрешение.

Оспорване на административен акт е допустимо, когато е налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от АПК. За да е налице пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето.

Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата му препятства възможността да се извърши валидно процесуалното правомощие отмяна поради незаконосъобразност на административен акт. В случая, ефектът от реализиране на разрешеното строителство спрямо собствениците на съседни имоти е ирелевантен, доколкото процесуалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ ясно очертава кръга на заинтересованите лица.

Предвид гореизложеното, определение № 8439/08.07.2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. №11030/2023 година следва да бъде оставено в сила.

От ответниците по частните жалба не се претендират разноски за настоящата инстанция.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, петчленният състав на Върховния административен съд