Определение № 235 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3500/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество – [населено място] (КПКОНПИ) срещу въззивно определение № 337/15.06.2018 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 283/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 523/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. С определение № 344/17.10.2018 г. производството по настоящето дело е спряно до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. На 04.06.2020 г. е постановено Тълкувателно решение № 1/2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, поради което пречките за движението на настоящото дело са отпаднали и производството следва да се възобнови. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и моли за неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), за който се сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (цитирана е относима съдебна практика). Изложени са съображения, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК - „очевидна неправилност“ на въззивния акт. Ответницата по частната жалба С. М. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С определение № 337/15.06.2018 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 283/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, е потвърдено протоколно определение от 18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 523/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Въззивният съд е приел за установено, че проверката на КОНПИ (понастоящем КПКОНПИ) за установяване на значително несъответствие в имуществото на С. М. П. е започнала на 21.12.2013 г. въз основа на решение по чл.22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) на директора на ТД на КОНПИ – [населено място] в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.). С решение № 603/ 26.11.2014 г. срокът на проверката е продължен с 3 месеца, считано от 21.12.2014 г. до 21.03.2015 г. Решението за образуване на производство за обезпечаване на бъдещия иск е взето на 30.11.2016 г.; решението за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е взето на 01.03.2017 г. (решение № 88/01.03. 2017 г.), а исковата молба е предявена на 09.03.2017 г. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че решението на Комисията за предявяване на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) срещу ответницата е взето след изтичане на срока за извършване на проверката по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) - същият е започнал да тече на 21.12.2013 г. и е изтекъл (с удължаването му) на 21.03.2014 г. Този срок по характера си е преклузивен и с изтичането му се е преклудирало правото на Комисията да предяви иск за отнемане на незаконно придобито имущество. При тези решаващи мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че формулирания в изложението правен въпрос е релевантен, защото е обусловил правната воля на съда. С ТР № 1/04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС противоречивата съдебна практика по този въпрос е преодоляна, като е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед разрешението на поставения въпрос, въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение