Определение № 133 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 589/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Г. С. К., чрез адв. Х. Р., обжалва с частна касационна жалба вх.№ 2118/22/01/2018 г. определение № 107 от 12.01.2018 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 2805/2017 г. за потвърждаване на определение № 12586 от 05.12.2017 г. на Софийския районен съд, с което е отказано да се допусне обезпечение на предявения от жалбоподателя иск. Иска се отмяна на определението с довод, че въззивният съд не е съобразил относимите към наличието на обезпечителната нужда обстоятелства. Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт. Върховният касационен съд, състав на III – то г.о намира, че жалбата е недопустима като насочена срещу определение, изключено от обхвата на касационния съдебен контрол. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр.3-то ГПК когато въззивният съд допусне обезпечение, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК. Определение, с което въззивният съд не допуска обезпечение и като последица от това потвърждава отказа на първоинстанционния за същото, не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение не подлежи на касационно обжалване, като и след изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК със ЗИДГПК ( ДВ. бр. 100/2010 г.) тълкувателното решение не е загубило своята актуалност, в частта за втората хипотеза,. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,с-в на III – то г.о.,