Определение № 4789 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2220/2026 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Частно гр.д.№ 2220 от 2026 г. на ВКС е образувано по постъпили от Л. П. К. и С. И. Д. частни жалби срещу определение № 99 от 13.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 34 от 2026 г. на Софийския апелативен съд, 16 състав:

1. Л. П. К. е обжалвала определението на Софийския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 9555 от 18.05.2025 г. по гр.д.№ 11353 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав за прекратяване на производството по делото по отношение на нея, поради отказ на ищеца С. Д. от предявения срещу нея иск по чл.30, ал.1 ЗН.

2. С. И. Д. е обжалвал определението на Софийския апелативен съд в частта му, с която е било изменено определение № 18461 от 01.10.2025 г. по гр.д.№ 11353 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, като С. И. Д. е бил осъден да заплати на Л. П. К. на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв./1022,58 евро/, вместо присъдените от първоинстанционния съд 500 лв.

С определение № 3759 от 09.07.2026 г. ВКС се е произнесъл по тези две частни жалби като следва:

1. Не е допуснал до касационно разглеждане подадената от Л. П. К. частна касационна жалба срещу определение № 99 от 13.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 34 от 2026 г. на Софийския апелативен съд, 16 състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено определение № 9555 от 18.05.2025 г. по гр.д.№ 11353 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав за прекратяване на производството по делото по отношение на нея, поради отказ на ищеца С. И. Д. от предявения срещу нея иск по чл.30, ал.1 ЗН.

2. Допуснал е касационно обжалване на определение № 99 от 13.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 34 от 2026 г. на Софийския апелативен съд, 16 състав В ЧАСТТА МУ, с която е изменено определение № 18461 от 01.10.2025 г. по гр.д.№ 11353 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, като С. И. Д. е бил осъден да заплати на Л. П. К. на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. (1 022,58 евро), вместо присъдените от първоинстанционния съд 500 лв.; отменил е определение № 99 от 13.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 34 от 2026 г. на Софийския апелативен съд, 16 състав в горепосочената част и вместо него е постановил ново определение за оставяне без уважение на частната въззивна жалба на Л. П. К. срещу определение № 18461 от 01.10.2025 г. по гр.д.№ 11353 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което по същество е оставено без уважение искането на Л. П. К. за осъждане на С. И. Д. да й заплати разноски по делото в размер над присъдените с първоинстанционното определение 500 лв.

С молба вх.№ 17132 от 10.08.2026 г. жалбоподателката Л. П. К. е поискала ВКС да допълни определението си от 09.07.2026 г., като се произнесе по действителното й искане, което било за прекратяване на делото изцяло (и срещу другата ответница С. Р.), а не само частично срещу Л. К.. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпрос, който въобще не бил повдиган от нея- за правилността на определението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на нея. Освен това, съдът не се бил произнесъл по второто, третото и четвъртото възражения, съдържащи се в частната й жалба: че производството по делото било изцяло недопустимо поради липса на активна легитимация на ищеца и липса на правен интерес за предявяване на иска по чл.30 ЗН, че не било сигурно дали изявлението за отказ от иска срещу Л. К. изхожда от ищеца и че неправилно били присъдени разноските по делото.

Ответниците по молбата С. И. Д. и С. А. Р.- П. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита, че молбата за допълване на определението от 09.07.2026 г. е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице и преди изтичане на предвидения в чл.250 ГПК едномесечен срок от влизане в сила на това определение: определението е влязло в сила на 09.07.2026 г., а молбата за допълване е подадена по пощата на 08.08.2026 г.

Разгледана по същество, тази молба е неоснователна, поради следното: Основание за допълване на съдебен акт е налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане, с което е сезиран. В конкретния случай частната жалба на Л. К., по която се е произнесъл ВКС в определението си от 09.07.2026 г., е била подадена срещу определение № 99 от 13.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 34 от 2026 г. на Софийския апелативен съд, 16 състав, с което е било потвърдено първоинстанционно определение № 9555 от 18.05.2025 г. по гр.д.№ 11353 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав за прекратяване на производството по делото по отношение на К., поради отказ на ищеца С. Д. от предявения срещу нея иск по чл.30, ал.1 ЗН. Доколкото тази частна жалба е подлежала на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с постановяването на диспозитив за недопускането й до касационно обжалване (след разглеждане и произнасяне в мотивите на определението относно това дали е налице някоя от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК предпоставки) ВКС се е произнесъл изцяло по предмета на частната жалба.

Съдържащото се в „забележка“ към частната жалба искане за преценка на това дали са налице основания за допълване на определението на въззивния съд е извън предмета на частната жалба и по него компетентен да се произнесе не е ВКС, а съдът, постановил акта, който жалбоподателката иска да бъде допълнен.

Непроизнасянето на съда по доводите в частната жалба (посочените от жалбоподателката доводи в т.2, 3 и 4 от жалбата) също не представлява непълнота на постановеното от ВКС определение, доколкото това определение е за недопускане на касационното обжалване на частната жалба на Л. П., в която хипотеза жалбата не се разглежда по същество и съответно съдът не дължи произнасяне по доводите в нея.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение