Определение № 3424 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение Спортен клуб “Черно море Бриз кану-каяк“, със седалище гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. П. Манолова, срещу определение № 1627/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 209/2025 г. по описа на Административен съд-Варна, 3-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу твърдян мълчалив отказ на областния управител на област Варна по негово искане за издаване на заповед по чл. 80 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, обективирано в покана с вх.№ РД-21-3500-8(84)/16.12.2024 г. по регистър на областната администрация. Релевирани са доводи за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му като неправилен. Ответникът – областен управител на област с административен център Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Г. Панайотова, в писмен отговор по частната жалба изразява становище за неоснователността й. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба на Сдружение Спортен клуб “Черно море Бриз кану-каяк“ срещу мълчалив отказ на областния управител на област Варна да се произнесе по негова покана с вх.№ РД-21-3500-8(84)/16.12.2024 г. по регистъра на областната администрация, съдържаща искане за издаване на заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на имот частна държавна собственост /съгласно Акт за частна държавна собственост № 10045, вписан в Служба по вписванията гр. Варна, вх.№ 20735/26.08.2020 г., акт № 91, том LV, дело № 12212, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.3514.856 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с начин за трайно ползване “за водна спортна база“, находящ се в гр. Варна, район “Младост“ № 83/ от лицата, за които областният управител има достатъчно данни, че го държат без основание. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства и установената въз основа на нея релевантна фактическа обстановка, обосновано административният съд извежда извод, че в случая не е налице формиран от административния орган мълчалив отказ, а оттам и че при липсата на годен за обжалване индивидуален административен акт предявената жалба се явява недопустима. За да постанови този правен резултат, съдът по същество приема, че сдружението - подател на искането не е сред овластените с разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС лица, имащи право да поискат изземване на държавен имот, тъй като нормата определя задължение за произнасяне на областния управител единствено по мотивирано искане от съответния министър или ръководител на ведомство. По тези съображения съдът постановява оспорения пред касационната инстанция съдебен акт, с който на основание чл. 159, т. 1 АПК оставя жалбата без разглеждане и прекратява образуваното по нея производство по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно по изложените в него законосъобразно и споделяни от касационната инстанция мотиви, които по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ във вр. с чл. 236 АПК е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото определение. Не са налице релевираните в частната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи отменителни основания. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Само в тези случаи мълчаливият отказ съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, приравнен към изричния такъв. При липсата, обаче, на задължение за произнасяне по направено искане, бездействието на административния орган не представлява мълчалив отказ. Разглежданият случай е именно такъв, тъй като действително, както правилно приема и административният съд, съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС оспорващото сдружение не е сред определените в нея органи /съответен министър или ръководител на ведомство/, овластени да поискат изземването на държавен имот, и следователно непроизнасянето от областния управител по отправеното до него с поканата с вх.№ РД-21-3500-8(84)/16.12.2024 г. искане, по което той не е бил длъжен да се произнесе, не съставлява мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Като е достигнал до същия извод и с атакуваното определение е отказал да разгледа спора по същество, и при наличие на основанието по чл. 159, т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея производството по делото, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставен в сила. В аналогичен смисъл е постановено и определение № 11865/24.09.2020 г. по адм. дело № 8274/2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,