Определение № 595 от 15.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2088/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, вр. чл.407, ал.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 30.09.2015 г. по в.гр.д.№14135/2014 г. на СГС, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на [фирма] за сумата 960 лв., разноски направени във въззивното производство. В жалбата се излагат съображения, че определението е недопустимо, евентуално неправилно. Ответникът по частната жалба - [фирма] заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разпореждането на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист е допустимо, но неправилно. Постановеното по делото въззивно решение, с което са присъдени разноски в размер на 960 лв., не е влязло в сила, тъй като срещу него е подадена касационна жалба, по която е образувано и е висящо т.д.№3437/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение, а произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – арг. от чл.248, ал.3 ГПК, поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени, а издаденият съгласно него изпълнителен лист следва да се обезсили. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение