Определение № 9276 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. З. П., чрез адвокат Мишева от АК – Пазарджик, против Определение № 2870/25.06.2025г., постановено по адм.д. №529/2025г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което е поискано да бъде отменено изцяло, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В отговор по частната жалба, депозиран в 3-дневния срок по чл.232 АПК ответната страна Кмет на [населено място] изразява становище за правилност и обоснованост на оспореното определение, поради изначална недопустимост на жалбата, инициирала прекратеното производство. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, отговаряща на изискванията на чл. 231, вр. чл.212 и чл.213 АПК, и е депозирана в нормативноустановения срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима. По същество същата е неоснователна поради следното: За да достигне до извод за недопустимост на спорната жалба, първоинстанционният съд взел предвид това, че същата е насочена против писмо на Кмета на [населено място], общ. Пазарджик, до Кмета на Община Пазарджик, изготвено в производство по заявена административна услуга от страна на жалбоподателя за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост и за заверка на заявление-декларация за обстоятелствена проверка по реда на чл.578 ГПК. Обжалваното определение е правилно и обосновано. За да достигне до този извод настоящата инстанция приема доводите на първоинстанционния съд за правилни и надлежно аргументирани. Правилен е изводът на АдмС – Пазарджик, че оспорената кореспонденция не е адресирана към жалбоподателя, нито изразява конкретна позиция, която да засяга права и законни интереси на същия. Заявлението било депозирано в общинската администрация на Община Пазарджик и изпратено по компетентност на Кмета на [населено място] от същата община с придружително писмо изх. № ОС-315-002/30.04.2025г. Писмото било получено и съответно входирано в кметството на [населено място] на 07.05.2025г. Още на същата дата е била изготвена и съответно изходирана и оспорената обратна кореспонденция. Със същата длъжностното лице уведомява кмета на Община Пазарджик, че е провело разговори с всички наследници на подлежащия на обстоятелствена проверка имот, като те са изразили несъгласие да преотстъпят дяловете си на съответното лице. Става ясно, че към момента на обективиране на оспорената кореспонденция нито е изтекъл срокът за произнасяне по заявлението, нито процесния документ е адресиран към заявителите или съдържа волеизявление на органа във връзка с поисканата административна услуга. По смисъл и съдържание същият може да бъде определен като уведомително писмо, чрез което длъжностното лице търси съвет, консултация или координация по въпрос предхождаш преценката му дали да извърши съответната заверка или не. Този характер на документа правилно е бил преценен от страна на първоинстанционниятсъд, който обосновано е заключил, че същият не представлява годен за оспорване акт. В обобщение на гореизложеното частната жалба срещу определение № 2870/25.06.2025 г. по адм. д. № 529/2025г. по описа на АдмС – Пазарджик е процесуално допустима, но неоснователна, поради което обосновава извод за оставяне в сила на така оспореното определение. При този резултат на делото и липса на претенции за разноски от страна на ответника, такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение