Определение № 61 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 127/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Апрайз“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските с допълнително присъждане на 1 500 лв. О. Л. Т. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като взе предвид становището на молителя, приема следното: С решение № 208 от 15.12.2020 г. по настоящото дело е оставено в сила решение № 151 от 02.10.2019 г., постановено по възз. гр.д. № 370 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 569 от 03.05.2019 г. по гр.д. №1710 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, трети граждански състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от О. Л. Т. против „Ей Ди Ем Транс“ ООД и „Апрайз“ ЕООД иск за прогласяване за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на договор от 12.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус А. К., рег. № 171 на Нотариалната камара, с който първото дружество е продало на второто дружество влекач с рег. №РД 7797 и влекач с рег. № РВ 0737 за сумата от 70 000 лв., платима в седемгодишен срок от сключване на договора. О. Л. Т. е осъден да заплати на „Апрайз“ЕООД-ЕИК:20030303241, сумата 500 лв. разноски за касационното производство. От представения договор за правна защита и съдействие, сключен на 8.12.2020 г,. е видно обаче, че дружеството е уговорило и съответно заплатило на своя пълномощник 2 000 лв. възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Следователно решението трябва да се измени, като на „Апрайз“ ЕООД трябва да се присъдят още 1 500 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение