Определение № 60198 от 08.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1871/2021 г.

Производството по делото е по чл. 47 и сл. ГПК, образувано по искова молба с вх. № 605510/02.09.2021 г. на М. Ч. И., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], чрез процесуален пълномощник, за прогласяване на нищожността, евентуално за отмяна, на арбитражно решение № 2-5087/19.06.2015 г., постановено по арб. дело № 5087/2015 г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ на арбитър Стоил В. Моллов, с което ищецът е бил осъден да заплати солидарно с В. В. Л. на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 19 461.74 лв. главница по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 15.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2015 г. до окончателното плащане; 1 113.85 лв. юрисконсултско възнаграждение и 85 лв. разноски в арбитражното производство. Ищецът сочи, че никога не е получавал арбитражното решение и е узнал за него едва на 09.07.2021 г., като считано от тази дата, исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. В исковата молба се съдържа искане за освобождаване от внасянето на държавна такса по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. В настоящия случай, към исковата молба е представена декларация за имуществено, семейно и здравословно състояние на ищеца. От същата се установява, че семейството му е двучленно, като се издържа единствено от получаваната от ищеца пенсия за инвалидност в размер на 200 лв. Ищецът и лицето, с което декларира, че живее в условията на фактическо съпружеско съжителство, не получават никакви други доходи и не притежат недвижими имоти, като М. И. не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд нито селскостопанска дейност. Ищецът представя и извлечение от Регистъра на длъжниците към Камара на частните съдебни изпълнители, видно от което същият е длъжник по множество висящи изпълнителни дела. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира искането за освобождаване от внасяне на дължимата за производството държавна такса за основателно. Доколкото доходите на ищеца и лицето, с което живее без сключен брак в условията на фактическо съпружеско съжителство, са под размера на минималната работна заплата за страната и дори под определената за страната линия на бедност, дължимата по делото държавна такса съобразно чл. 48, ал. 3 ЗМТА във вр. с чл. 71 ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представлява значителен и извънреден разход, който обективно затруднява упражняването на правото на иск. Налице са основанията на чл. 83, ал. 2 ГПК – молителят няма достатъчно средства, за да поеме този разход, поради което и следва да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса. Предвид допустимостта и редовността на исковата молба, препис от същата и приложенията й следва да се изпрати на ответната страна за писмен отговор в едномесечен срок, съгласно чл. 131 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение