Определение № 896 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 535/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. С. С., чрез адв. Г., срещу определение № 5603 от 03.12.2025г., постановено по ч. гр. д. №3755/2025г. на ВКС, II - ро г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Л. С. С. срещу определение №3893 от 31.07.2025г. по гр. д. № 500/2024г. на ВКС, I- во г. о. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно. Изложени са доводи, че при постановяването на определение по чл. 248 от ГПК, ВКС действа като първа инстанция по отношение на постановеното определение и е недопустимо един съдебен акт да не подлежи на инстанционен контрол за правилност от по-горестоящ съд. В срок няма постъпил отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по гр. д. №3755/2025г. на ВКС, II - ро г. о. е образувано по частна жалба на Л. С. С. срещу определение № 3893 от 31.07.2025 г. по гр. д. № 500/2024 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без уважение молбата на Л. С. за изменение на решение № 119 от 28.02.2025 г. по гр. д. № 500/2024 г. на ВКС, I г.о., в частта му за разноските. С обжалваното определение частната жалба е оставена без разглеждане. Прието е, че решението по чл. 290 ГПК, чието изменение в частта за разноските е искано, е необжалваемо, предвид на което и на основание 248, ал. 3 ГПК необжалваемо е и определението, постановено по молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение или допълнение на решението в частта за разноските. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. намира, че са неоснователни доводите в частната жалба, че при постановяването на определение по чл. 248 от ГПК, ВКС действа като първа инстанция и актът му подлежи на обжалване, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по–нататъшното развитие на делото, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Определението, постановено в производство по чл. 248 ГПК, не е преграждащо по смисъла на закона. Относно обжалваемостта му е налице изрична правна уредба, като според чл. 248, ал.3, изр. второ ГПК, то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. След като в случая съдът е бил сезиран с искане за изменение в частта му за разноските на решение, което е окончателно, то и определението, постановено по искането по чл. 248 ГПК, също е окончателно и не подлежи на обжалване. След като частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, то и правилно същата е върната, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение