Определение № 2149 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. на ВКС № 7961/20.04.2026г., подадена от адв. Б. В. Б. от Адвокатска колегия – Видин, в качеството му на пълномощник на ответника по касация Н. Л. Л., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 834 от 19.03.2026 г. в частта за разноските, като на адвоката се определи и присъди адвокатско възнаграждение за оказаната от него в кационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, изразяваща се в депозирането на отговор на касационната жалба на „Айкарт Кредит“ ЕАД срещу обжалваното от търговското дружество решение № 222 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на „Айкарт Кредит“ ЕАД за допълване на въззивно решение № 2 от 03.01.2023 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на ОС – Пазарджик, като в последното се посочи и банкова сметка, по която да се преведат присъдените в полза на насрещната страна по спора суми. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Айкарт Кредит“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, с изразено подробно становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата. Твърди се, че предметът на производството по чл. 250 ГПК (липсата на материален интерес) изключва дължимостта на отделни разноски, вън от вече присъдените по съществото на спора, както и че процесуалният представител на ответника по касация не е посочил конкретното основание за осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, което възпрепятства насрещната страна да организира защитата си. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява основателна предвид следното: С определението по чл. 288 ГПК, чието допълване в частта за разноските се иска, по касационна жалба на „Айкарт Кредит“ ЕАД не е допуснато касационно обжалване на решение № 222 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на ОС – Пазарджик, постановено по реда на чл. 250 ГПК. В акта по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по дължимото на адвоката на ответника по касация адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК. Ответникът по касационната жалба на „Айкарт Кредит“ ЕАД е представляван във факултативната фаза на касационното производство при условията на оказана безплатна правна помощ. С отговора е направено и съответно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, поддържано и в последваща молба от 13.02.2026 г., депозирана преди з. с. з. на 12.03.2026 г. Към същата молба е представен сключен между Н. Л. Л. и адв. Б. Б. договор за правна защита и съдействие от 20.07.2025 г., част от предмета на който е и оказването на правна помощ в производството по обжалваното от „Айкарт Кредит“ ЕАД решение на ОС – Пазарджик по чл. 250 ГПК. Видно от договора, правната помощ по делото се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. В този случай и съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. чл. 36 ЗАдв, съдът определя възнаграждението на адвоката, съобразявайки съответно посочените критерии, което възнаграждение е дължимо от насрещната страна, съобразно правилата на чл. 78 ГПК, приложими във всяка инстанция. Въпросът за отговорността за разноски в допълнителното производство се постави само ако в това производство са били извършени разноски, различни от тези в основното производство. В този случай съдът има възможността да преценява дали тези разноски са били необходими и обосновани с оглед на предмета на производството по чл. 250 ГПК и връзката му с останалите искания по основното производство, извършените в допълнителното производство процесуални действия, както и с поведението на другата страна. Това правило намира приложение и при определяне на отговорността за разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, тъй като за тях се прилагат общите правила, като разликата е само в това, че тези разноски не се заплащат предварително, а се определят впоследствие с оглед изхода на спора. В настоящия случай, с оглед изхода от производството по чл. 288 ГПК касателно решение № 222 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на ОС – Пазарджик, на процесуалния представител на представлявания при условията на безплатна правна помощ ответник по касация се дължи възнаграждение. Същият е оказал правна помощ на доверителя си Л. и е защитавал интересите му в инициираното от насрещната страна касационно обжалване на решението по чл. 250 ГПК. Настоящият съдебен състав, съобразявайки критериите по чл. 36 ЗАдв – предмета и сложността на производството, вида на осъществените от пълномощника на ответника по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор, както на основанията за допускане до касационно обжалване, така и на касационните основания по чл. 281 ГПК, и приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК, намира, че кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновава определяне и присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро, дължимо от касатора „Айкарт Кредит“ ЕАД на адв. Б. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв за осъщественото от него представителство на ответника по касация пред ВКС. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, поради което молбата по чл. 248 ГПК за определяне на възнаграждение и допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.