Определение № 821 от 21.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4165/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 93298 от 13.VІІІ.2013 г. на пловдивското [фирма], подадена против определение № 14028 на Софийския градски съд, ГК, от 22.VІІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 11227/2012 г., с което – поради констатирана „липса на предмет” - е било прекратено висящото пред него частно въззивно пр-во по това дело, намиращо се в стадия на проверката по чл. 285 ГПК.

Оплакванията на търговското д-во частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, съдържащ разпореждане до СГС за надлежно администриране на подадената от същото д-во частна жалба с вх. № 119783/2011 г. срещу определението на този съд № 17503/28.ХІ.2011 г.: „като я придвижи към по-горната инстанция”.

Ответното по частната жалба [фирма]- С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивното пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на пловдивското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

Обстоятелства по делото:

1. С разпореждане от 5.V.2011 г на СРС, ІІ ГО, 65-и с-в, постановено по гр. д. № 10242/09 г. - на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК - е била върната подадената от пловдивското [фирма] частна жалба по чл. 419 ГПК (с вх. № 1030148 от 25.VІ.2009 г.) срещу издадената по същото дело на датата 27.ІІ.2009 г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9, предл 1-во ГПК в полза на [фирма]-С. за сума в размер на 8 031.10 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 18.ІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, но отнасяща се до частта й за присъдени с нея разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса.

2. С определение № 12 922/12.ІХ.2011 г. на СГС, ГК, с-в ІV-Г, постановено по ч. гр. дело № 1069/2011 г., горното първоинстанционно разпореждане е било отменено.

3. Със свое определение от 28.ХІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 13961/2011 г., Софийският градски съд е оставил без разглеждане – като процесуално недопустима - въпросната частна жалба на [фирма]-гр. П. (с вх. № 1030148/25.VІ.2009 г.), приемайки, че атакуваната от търговеца част не принадлежи към самата заповед за незабавно изпълнение, защото разноските са били присъдени в хода на образуваното въз основа на нея и на издадения в полза на [фирма]-С. изп. лист пр-во за принудително изпълнение.

4. Същият състав от ГК на СГС с разпореждане от 5 януари 2012 г. е върнал – „като просрочена” - подадената по пощата на 27.ХІІ.2011 г. частна жалба на пловдивското [фирма] срещу горното прекратително определение.

5. С определение № 721 на ВКС, ТК, Второ отделение, от 27.VІІ.2012 г., постановено по ч. т. д. № 412/2012 г. горепосоченото разпореждане на СГС е било отменено, като делото е било върнато на същия негов състав: „за администриране на частната жалба,”, насочена срещу прекратителното определение от 28.ХІ.2011 г. по ч. гр. дело № 13 961/2011 г. Изпълнението на това задължително указание е изисквало преди всичко извършване на проверка дали е внесена дължимата по с/ка на ВКС държавна такса по ЧЖ от 27.ХІІ.2011 г., както и, на второ място, дали е бил връчен препис от същата на ответното по нея [фирма]-С. - за отговор в едноседмичен срок. Но именно това е бил предметът на, а не на неправилно образуваното от канцеларията на този съд ново ч. гр. дело № 11227/2012 г. по описа на СГС, ГК.

Правен извод:

От изложеното дотук се налага извод, че атакуваното определение № 14028/22.VІІ.2013 г., постановено от СГС, ГК, по ч. гр. дело № 11227/2012 г. не представлява по своето процесуално естество такова, което да препятства по-нататъшното развитие на делото. В този смисъл ще следва да бъде споделена констатацията в обжалвания съдебен акт на СГС, че доколкото това дело е било образувано „само с оглед администрирането на депозираната частна жалба с вх. № 119783/27.ХІІ.2011 г. на [фирма] до ВКС”, то всъщност е „безпредметно”, щом като в действителност проверката, която СГС е бил задължен да извърши следва да е по ч. гр. дело № 13961/2011 г..

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение