Решение № 2263 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10256/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Р., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, против решение № 6904/07.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1391/2025 г. на Административен съд /АС/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3632/02.06.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. Касационният жалбоподател твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отмяна на решението на председателя на ДАБ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че по отношение на М. А. Р., гражданин на Сирия,[заличен текст], не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, позовавайки се на бежанската история на последния е заключил, че спрямо него не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, както и че не е налице някое от основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен такъв, като липсва реална опасност от тежки посегателства по смисъла на посочената норма. Решение е правилно. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не е установено наличие на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно наличие на данни за основателни опасения у чужденеца от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. От събраните в хода на производството доказателства не е установено Р. да е бил преследван или да има опасност от бъдещо преследване по причини посочени в цитираната разпоредба. Решението е правилно и в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказа да му се предостави хуманитарен статут. Както в чл. 9 ЗУБ относно хуманитарния статут, така и в чл. 15 Директива 2011/95/ЕС относно субсидиарната закрила, основания за предоставяне на хуманитарен статут са посочени опасност от реални тежки посегателства, които са: 1. смъртно наказание или 2. екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От представените по делото доказателства, в това число справките за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, се установява, че на територията на страната няма данни за налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Нещо повече - налице са и данни за милиони сирийци, завърнали се в страната си и такива, изразили желание да го направят след свалянето на президента Башар Асад, като следва да се отчете и фактът, че майката на касатора също се намира в Сирия, като не е напускала страната си, което отново говори за липса на заплаха за живота и здравето на хората там. Настоящият съдебен състав намира и известно противоречие в посоченото от касатора по отношение на навежданите от него основания за предоставянето на исканата международна закрила. Последният е посочил, че е живял в Турция около 7 - 8 години законно, където е работел и помагал на майка си и семейството си, но животът там станал много тежък, нямало работа, нямали пари за ядене. Предходното безспорно не попада е някоя от хипотезите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като сочи на икономически причини за емиграция от трета сигурна страна. В заключение следва да се добави, че не е спорно обстоятелството, че част от гр. Дейр Алзор в Сирия е под контрола на кюрдите, както и че жалбоподателят е [заличен текст]. Същият не твърди да е преследван поради етноса си, като единственото му опасение е, че ще бъде принуден против волята си да воюва с кюрдите против режима. Тук следва да се посочи разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, според която може да не се предостави хуманитарен статут, когато в други части на държавата по произход няма риск от тежки посегателства /в случая в другите части на Сирия, контролирани от правителството, същият не може да бъде заставен от кюрдите да воюва срещу правителството/. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение