Определение № 312 от 19.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1192/2017 г.

Постъпила е частна жалба с вх. № 11427/20.Х.2017 г. на Рейхат Ш. А. от [населено място], подадена против постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение № 501/12.Х.2017 г. на настоящия състав на ВКС, ТК, Първо отделение по т. д. № 1192/2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 2 на Търговищкия окръжен съд, ТК, от 30.І.2017 г., постановено по т. д. № 138/2016 г. Частната жалба на А. се придружава от препис за връчване на ответното по нея министерство на земеделието и храните /МЗХ/, но не и от вносна бележка за внесена по с/ка на ВКС държавна такса по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК - считано от възможната дата на узнаване за постановяване на определението по чл. 288 ГПК и да е била подадена от надлежна страна в това касационно производство настоящата частна жалба на Рейхат Ш. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за нейното връщане на подателя й са следните: Съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК в сила влизат решенията, по които касационна жалба не е допусната за разглеждане по същество. При наличието на влязло в сила въззивно решение не може да се слуша довод, че сега се атакувал съдебен акт, „преграждащ по-нататъшното развитие на делото”, т.е. не е мислима хипотезата по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. П. от това положение е връщане на настоящата частна жалба, но без възможност определението за това да се обжалва пред друг състав на ВКС. В заключение, като останал задължен за внасяне на държавна такса по тази своя частна жалба по сметката на ВКС, подателят й Рейхат Ш. А. от [населено място] ще следва – на основание чл. 77 ГПК-във вр. чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – да бъде осъден да заплати такава в размер на 15 лв. (петнадесет лева). При горната констатация за наличие на влязло в сила осъдително въззивно решение, настоящето определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение