Определение № 4264 от 01.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 107/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба от 22.07.2026 г., подадена от Р. Д. Д., с която се иска сумата 4679 лева, внесена по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 273 от 23.06.2025 г. по в. гр. д. № 267/2025 г. на Плевенски окръжен съд, да бъде възстановена на молителя. В молбата се твърди, че Р. Д. е погасил задълженията си към ищеца И. С., които са били предмет на недопуснатото до касационно обжалване, с определение № 2047/21.04.2026 г. по настоящото дело, въззивно решение по в.гр.д. № 267/2025 г. на Окръжен съд- Плевен. Писмен отговор не е постъпил от И. С. С. в предоставения му срок от съда. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С определение № 4599 от 15.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3921 /2025 г. на ІІ г. о. на ВКС е спряно изпълнението на въззивно решение № 273 от 23.06.2025 г. по в. гр. д. № 267/2025 г. на Окръжен съд- Плевен при внесено по сметката на ВКС обезпечение в размер на сумата 4679лв., която и към настоящия момент е налична по сметката за обезпечения на ВКС. С определение № 2047/ 21.04.2026 г. по настоящото гр. д. №107/2026 г. по описа на І г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд- Плевен. От представените към молбата доказателства се установява, че молителят е удовлетворил вземането на ищеца И. С., изцяло, съобразно присъдените му суми. Молителят с молба от 22.07.2026 г. е представил доказателства, че е заплатил на И. С., чрез преводно нареждане от 20.05.2026 г., сумата от 3379.64евро с левова равностойност от 6610лева, като е посочено, че сумата погасява главница, лихви и разноски по делото. Ищецът не е възразил срещу твърдяното изпълнение, поради което, по аргумент на чл.403,ал.2 ГПК, следва да се приеме, че липсва обезпечителен интерес за ищеца и гаранцията следва да бъде освободена. Съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. Обезпечението подлежи на връщане на вносителя и при установено погасяването на задължението. Заплатената сума от молителя погасява вземането на ищеца и следва да се приеме, че обезпечението по чл. 282, ал. 2 от ГПК е изпълнило функциите си и липсва основание за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС. Молбата е депозирана в срока по чл. 82 от ГПК с оглед датата на постановяване на определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Първо г.о.