Определение № 943 от 26.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. Запрянов, чрез адвокат Б. Бойчев, против определение № 1008/06.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1080/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщането на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – „Стройкомерс“ ЕООД, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Заинтересованата страна – кметът на община Минерални бани, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Заинтересованата страна – председателят на Общински съвет Минерални бани, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е било образувано по жалба на П. Запрянов против Заповед № 01/14.09.2022 г. на управителя на „Стройкомерс“ ЕООД, с която са определени цени на такси за вход за обществената баня в с. Минерални бани, считано от 16.09.2022 г. Административният съд установил, че едноличен собственик на капитала на „Стройкомерс“ ЕООД, с. Минерални бани, е община Минерални бани. Посочено е, че с Решение № 541/25.11.2013 г. Общински съвет Минерални бани е възложил на „Стройкомерс“ ЕООД, стопанисването и управлението на общинско имущество сграда - Обществена баня с минерална вода, като с т. 2 от решението е упълномощен кметът на Община Минерални бани да предприеме необходимите действия по безвъзмездното предоставяне на имота на „Стройкомерс“ ЕООД. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК, АС Хасково е оставил без разглеждане жалбата на П. Запрянов против Заповед № 01/14.09.2022 г. на управителя на „Стройкомерс“ ЕООД. За да постанови този резултат, съдът приел, че заповедта на управителя на търговското дружество не представлява властническо волеизявление на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган, в изпълнение на правомощията му, нито дружеството има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 ДР на АПК. Отделно от това е посочено и че актовете на търговски дружества, каквото е „Стройкомерс“ ЕООД, не са подведомствени на административните съдилища, още повече, че издадените от дружеството актове не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а такива на управителя на гражданско правния субект, какъвто е статута на едноличното дружество с ограничена отговорност, въпреки, че собственик на капитала на дружеството е община Минерални бани. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му. При установените фактически обстоятелства по делото, съдът правилно е приел, че оспорената Заповед № 01/14.09.2022 г. на управителя на „Стройкомерс“ ЕООД, с която са определени цени на такси за вход за обществената баня в с. Минерални бани, считано от 16.09.2022 г., няма белезите на индивидуален административен акт. Реално по същността си заповедта представлява изявление на орган по управление на търговското дружество, съответно, не представлява властническо волеизявление на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган, в изпълнение на правомощията му, нито дружеството има качеството на организация по смисъла на §1, т. 1 и т. 2 ДР на АПК. Административният съд е съобразил и чл. 128, ал. 1 АПК, който регламентира кои дела са подведомствени на административните съдилища и че сред тях не фигурират актовете на търговски дружества. Липсва и изрична законова разпоредба по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, която да оправомощава органите на дружеството с административни правомощия. В случая се касае за търговско дружество, и обстоятелството, че то е общинско, не прави допустимо припознаването му като административен орган. Поради това изявленията му не са властническо-разпоредителски по см. на чл. 21 АПК и издадените от него актове, каквито и да са те, не са административни и поради това не подлежат на оспорване по реда на АПК. Въз основа на изложеното, определението на административния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на П. Запрянов против Заповед № 01/14.09.2022 г. на управителя на „Стройкомерс“ ЕООД, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,