Решение № 15 от 19.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 622/2009 г.

Решение № 15 от 19.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 622/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимите В. А. Х. и А. Х. М. - чрез защитника, против присъда № 150/15.09.2009 г. по въззивно нохд № 164/2009 г. на Хасковския окръжен съд. Поддържат се доводи за нарушение на закона и явна несправедливост с осъждането им по предявеното обвинение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. Гражданската ищца К. П. П. - чрез защитника си, поддържа, че жалбата не отговаря в пълна степен на изискванията за съдържание и е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че доводите в жалбата за нарушения при оценката на доказателствения материал са неоснователни и новата присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Хасковският районен съд с присъда № 145/18.02.2009 г. по нохд № 317/2008 г. признал подсъдимите Х. и М. за невинни в това на 14.01.2007 г. в землището на с. В. в съучастие като извършители да са направили опит, останал недовършен по независещи от тях причини, да се съвкупят с лице от женски пол - св. К. П., да са я принудили към това със сила и заплахи и деянието да е извършено от две лица, а подсъдимият М да е действал като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да е могъл да ръководи постъпките си. Оправдал ги по обвинението по чл. 152, ал. 3, т. 1 пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 /за подс. М. вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК/. Хасковският окръжен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 164/2009 г. отменил присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимите за виновни и ги осъдил за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 /за М. вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК/ и при предпоставките по чл. 58, б. А вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ги осъдил на лишаване от свобода съответно: Х. на 1 г., което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а М. на 1 г., изпълнението на което наказание отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието, наложено на подсъдимия Х с влязлата в сила присъда по нохд № 411/2004 г. на Хасковския районен съд и определил режим на изтърпяване. Предявеният от П. граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 1 500 лева, които подсъдимите да изплатят солидарно със законните последици и отхвърлил за разликата до 8 000 лева. Произнесъл се по въпроса за размера на разноските. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Хасковската районна прокуратура, съдържащ искане за осъждане, и по жалба на повереника на гражданската ищца в гражданско отхвърлителната част, оспорвайки обосноваността на изводите по въпроса за вината на подсъдимите. Въззивният съд обсъдил доводите и възраженията, поддържани от страните, проверил изцяло оспорения първоинстанционен съдебен акт и направил извод, че са събрани достатъчно годни доказателствени средства, в които се съдържат данни за факти, свързани с обстоятелствата по делото. Изложил възприетата от него фактическа обстановка и направил извод, че на посочената дата двамата подсъдими са направили опит за съвкупление със св. К. П. въпреки ясно заявеното несъгласие и фактическото физическо противопоставяне на предприетите спрямо нея действия на насилие. Направил подробен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 вр. чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК и изложил подробни съображения в подкрепа на решението си да приеме, че с установеното обективирано поведение подсъдимите са осъществили обективните и субективните признаци на престъплението. Не е вярно твърдението, че е допуснато нарушение при оценка показанията на св. П като е пренебрегнато обстоятелството, че е пострадало лице, поради което е заинтересована да се докаже вината на подсъдимите. От съдържанието на мотивите следва, че въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Оценил е показанията на тази свидетелка, установила относими към предмета на доказване обстоятелства не едностранно и във вреда на подсъдимите, а след съпоставяне, подробен анализ и оценка с оглед действителния смисъл с показанията на другите свидетели - Р., В., Д. П., заключението и обясненията на вещото лице, на писмените доказателствени средства, като ги е противопоставил на възраженията за невиновност. Обосновал е мотивирано извода си, че неустановяването на следи от насилие две седмици след извършения преглед не е оневиняващо обстоятелство, че обясненията и възраженията, които подробно е анализирал, не могат да бъдат оценявани изолирано при решаване на въпроса дали има извършено престъпление, нито за липса на упражнено насилие и оценка на контакта с пострадалата като израз на доброволност, пренебрегвайки съдържанието на телефонното съобщение от М., израз на желание за опрощение и забрава на случилото се, оценявайки го като "снощната глупост". По повод констатираните противоречия в доказателствените средства е изложил подробни съображения на кои и доколко основава изводите си, че са доказани фактическите обстоятелства по обвинителния акт и защо, както и в каква степен е направил оценката си за недостоверност и непоследователност, вкл. и на обясненията на подсъдимия за относими обстоятелства. В този смисъл правилно е приел и оценил показанията и на свидетелите Т, в които не се съдържат елементи на заинтересованост и недостоверност, за разлика от противоречивите показания на свидетелите П, които не е могъл да постави в основата на решението си да признае или отхвърли обвинението по отношение на подсъдимите. Становището на прокурора, който е участвал във въззивното производство, че не поддържа протеста, също не е обстоятелство от значимите за решението на съда. Страните в наказателното производство имат право на становище, което да обосноват, а съдът е длъжен да се произнесе и реши въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК само въз основа на събрания и оценен с оглед действителния смисъл доказателствен материал и да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона. Този подход е възприел и въззивния съд, поради което няма нарушения в процесуалната му дейност. Като е отказал по изложените съображения да приеме за обосновани и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд и е осъдил подсъдимите по предявеното им обвинение не е допуснал нарушение и е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение