Определение № 1099 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби подадени от Фонд за гарантиране на влоговете в банките – гр.София, чрез адв. Д. Л., и от Българска народна банка, чрез адв. М. В. и адв. Я. Н., срещу въззивно решение № 17/01.02.2023 г. постановено по възз.гр.д. № 569/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е обезсилено решение № 260279/14.07.2022 г. по гр.д. № 823/2017 г., поправено с решение № 260285/03.10.2022 г. и изменено в частта му за разноските с определение №260396/04.10.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив. В хода на производството, със съпроводително писмо с вх. № 3253/ 24.04.2023 г., до съда е подадено лично подписано от ищеца – ответник по касационните жалби В. Б. Б. искане от 21.04.2023 г., с което е направено изявление за отказ от предявените искове срещу Народно събрание на Република България, Фонд за гарантиране на влоговете в банките – гр.София и Българска народна банка. Моли се производството да бъде прекратено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице хипотезата по чл. 233 ГПК – ищецът е направил волеизявление за отказ от исковете си срещу всички ответници, поради което производството по делото следва да се прекрати, а постановените съдебни решения на първата и въззивната инстанция следва да се обезсилят. Водим от изложеното и на основание чл. 233 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение