Решение № 4871 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 228/2017 г.

Решение № 4871 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 228/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на кмета на Община Главиница, срещу заповед № РД46-476/8.11.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която е наредена отмяна на предходна негова заповед за предоставяне на земеделска земя за ползване от [ЮЛ] [населено място]. С доводи за нейната незаконосъобразност, като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на закона се иска отмяната и. Ответникът по жалбата, министър на земеделието и храните чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Г. взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Със заповед № РД 46-494/19.09.2002 г. на зам. министър на земеделието е наредено на [ЮЛ] [населено място] да се предоставят за ползване 555. 214 дка земеделска земя от Държавния поземлен фонд /ДПФ/. С решение на Общински съвет Главиница от 15.08.2014 г. е променен капацитета на социалната услуга в общността, [ЮЛ] /[ЮЛ]/ [населено място], от 50 на 30 места, считано от 1.04.2014 г. Със заповед № РД01-347/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане е наредено закриване на социалната услуга в общността [ЮЛ], [населено място], считано от 1.04.2016 г. С доклад от 18.06.2014 г. директорът на Областна дирекция "Земеделие" Силистра е поискал от министъра на земеделието и храните отмяната на заповед № РД46-494/19.09.2002 г., тъй като земите предоставени с нея не се ползват по предназначение. Предоставени за отглеждане на животни от СУПЗ, но при извършена проверка е установено, че животни не се отглеждат. Докладът се основава на представените по делото информация от началника на Общинска служба "Земеделие" [населено място]. По така направеното искане Министерство на земеделието и храните е поискало становище от директора на [ЮЛ] [населено място], като ползвател на земите. В отговор от 25.02.2015 г. директорът на [ЮЛ] взема становище за неоснователност на искането, тъй като, ако и да не се ползват за отглеждане на животни, същите са необходими на центъра като носещи средства, необходими за издръжката му. С писмо от 1.06.2016 г. кметът на Община Главиница е поискал от министъра на земеделието и храните земеделските земи по заповед № РД46-494/19.09.2002 г., с оглед закриването на социалната услуга в общността да бъдат предоставени за ползване от разкритата през 2014 г. друга социална услуга, като финансирана със средства от намаления капацитет на [ЮЛ] – [ЮЛ]. По направеното искане от кмета на Община Главиница е даден писмен отговор от заместник министър на земеделието и храните, в който е посочено, че исканата промяна на субекта на правото на ползване е невъзможна, тъй като [ЮЛ] [населено място] не е измежду субектите, посочени в чл. 24, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, на които може да бъде предоставена за ползване земеделска земя от ДПФ. Със същия отговор му е указано, че ще бъдат предприети действия за отмяна на заповед № РД46-494/19.09.2002 г. на зам. министър на земеделието и горите. На 8.11.2016 г. е изготвен доклад от зам. министър на земеделието и храните, в който след подробно обсъждане на установените факти и обстоятелства се прави предложение за отмяна на заповед № РД46-494/19.09.2002 г. С оспорената пред съда заповед № РД46-476/8.11.2016 г. е наредена отмяната на заповед № РД46-494/19.09.2002 г. на зам. министър на земеделието и горите. От правна страна заповедта се основава на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, а от фактическа на доклада на зам. министъра на земеделието и храните с № 93-10694/8.11.2016 г. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от адресат на оспорения административен акт и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 18а от закона за социалното подпомагане кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, отговаря за спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, министъра на земеделието и храните при предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ да изменя и отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тя е издадена и в необходимата форма. В нея са посочени относимите към издаването и правни разпоредби, а от фактическа страна се основава на представения по делото доклад, в който е налице подробно изложение на относимите към издаването на заповедта факти и обстоятелства, установени в развилото се административно производство, в което е участвувал и жалбоподателят. Допустимо е мотивите към административния акт да не са изложени в него и не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е те да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, какъвто е и настоящият случай. Несъстоятелно е при посоченото твърдяната от жалбоподателя липса на мотиви на оспорения административен акт. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с изискването на чл. 35 АПК индивидуалният административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обстоятелството, че същата е изпратена на посочените в нея органи за сведение и изпълнение не основава нейната неправилност при упражнено в посочения в нея срок право на жалба. Оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Според чл. 24, ал. 1, изречение второ ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от ДПФ, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2. Земеделските земи от държавния поземлен фонд, предоставени за ползване на [ЮЛ] [населено място], са такива по смисъла на чл. 24, ал. 2 във връзка с ал. 1. Редът за предоставянето на земята на ползвателите по чл. 24, ал. 2 е определен в ал. 2 на чл. 47 ППЗСПЗЗ, а в чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ законодателят изрично е предоставил на министъра на земеделието и храните правомощието да изменя и отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ дава възможност на министъра на земеделието и храните да изменя и да отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, и да прави предложения за промяна или отмяна на решения на Министерския съвет за предоставени земи по реда на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ при отпадане на нуждите или установени нарушения при ползването на земеделски земи от държавния поземлен фонд. Установено е по делото от представените информация и констативен протокол, неоспорени от жалбоподателя, че още към 31.05.2015 г. предоставените на социалната услуга земи не се ползват по предназначение – за изхранване на животни от стопанството на центъра. Отделно от това услугата, за нуждите на която са предоставени за ползване земи от ДПФ, [ЮЛ] [населено място], преобразувана в [ЮЛ], е закрита към момента на издаване на оспорената заповед. Със закриването и отпада сочената от закона необходимост за предоставяне земя от ДПФ В действителност искането на кмета на община Главиница е земеделската земя да бъде предоставена на друга социална услуга, а именно [ЮЛ] [населено място], което се предпоставя от оспорения пред съда акт, с който земята се връща в разпореждане на министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 24б, ал. 1 ЗСПЗЗ на организациите и ведомствата по чл. 24, ал. 2 и 3 от закона може да бъде предоставена земя от ДПФ за нуждите на тяхната дейност, към които не може да се причисли социалната услуга [ЮЛ] [населено място]. По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответната форма, при спазването на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК Върховният административен съд, трето отделение