Определение № 7106 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. П. Д., чрез пълномощника му адв. М. Попов, против определение № 19618 от 20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 5753/2026 г. по описа на Административен съд – София град. Наведени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочените вреди от предварителното изпълнение на процесната заповед за изземване на общинското жилище се свързват с висящия гражданскоправен спор със Столична община относно извършените в имота подобрения и необходимостта да бъде извършен опис на същия, както и да бъде упражнено право на задържане до изплащане стойността на подобренията. Иска се отмяна на определението и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на Столична община, район "Надежда", чрез процесуален си представител юрк. И. Гетова, представя отговор на частната жалба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Прави искане за оставяне в сила на оспореното определение и за присъждане на разноски. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение, административният съд е отхвърлил искането на Л. П. Д. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РНД26-РД48-4/30.04.2026 г., издадена от кмета на Столична община, район "Надежда", с която на осн. чл.65, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е наредено да се изземе жилище – частна общинска собственост, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], което се държи без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК като докаже, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило/би създало реална опасност от причиняването на значителна или трудно поправима вреда. Посочено е, че в случая жалбоподателят обосновава вредните последици от изпълнението на акта с претенцията си за заплащане от Столична община на извършените в имота подобрения, които следва да се установят чрез опис по реда на чл.483 ГПК. Съдът излага съображения за неоснователност на горните доводи, като счита, че оспорващият не доказва наличието на вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта. Констатирано е и противоречие с правилото по чл.65, ал.5 от ЗОС, според което лицата, от които са иззети имотите, нямат правата по чл. 72-74 от Закона за собствеността да искат заплащане на извършените подобрения. Сочи се и отсъствие на данни за нови обстоятелства по см. на чл.166, ал.2, изр. последно АПК за да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта. Постановеното определение е правилно. Същото е обосновано от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Формираните от административния съд мотиви за неоснователност на искането на жалбоподателя са правилни. Както се посочи, с процесната заповед по чл.65, ал.1 ЗОС, е наредено изземване на общински жилищен имот, който се държи без основание. Съобразявайки разпоредбата на чл. 65, ал.4, изр. второ ЗОС, правилно съдът е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на административния акт, тъй като предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона. В ЗОС не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите на издадени заповеди по чл.65, ал.1 ЗОС, презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение е в полза на общината, а допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението им, е с цел да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота – предмет на изземване. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. От друга страна, при допуснато предварително изпълнение по силата на закона, както е в случая, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и страната, която иска спиране на изпълнението, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. В случая, пред административния съд жалбоподателят не представя доказателства както за наличието на нови обстоятелства, така и за вероятността от причиняване на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на заповедта. Наведени са единствено твърдения, които се повтарят и в частната жалба, за наличие на гражданскоправен спор със Столична община относно извършените подобрения в общинския имот, доказването на които, вкл. по реда на чл.483 ГПК, както и упражняването на право на задържане, ще бъде затруднено при предварително изпълнение на заповедта. Изложените обстоятелства не съставляват значителна или трудно поправима вреда, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона обществен интерес от изземването на имота, както основателно е прието в оспореното определение. Аргумент в подкрепа на горното и е разпоредбата на чл.65, ал.5 ЗОС, изключваща възможността за адресатите на заповедите да упражняват правата по чл.72-74 от ЗСоб. Претенцията за подобрения е обстоятелство, относимо към имуществените отношения между страните, установяването на които следва да стане по ред, различен от реда на водене на настоящото производство. По изложените съображения, като е приел за неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед и го е отхвърлил, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски, но същият следва да заплати на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., равняващи се на 40,90 евро, определен съобразно чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,