Определение № 3581 от 11.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4313/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 10278/13.06.2024 г. от В.А. Л. и А. П. Л., чрез адв. В. И., с искане за намаляване на присъдените в полза на „ДСК Лизинг“ АД, с постановеното по настоящото дело определение № 2853 от 10.06.2024 г., разноски до сумата 7077,55 лв. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от насрещната страна „ДСК Лизинг“ АД, подаден чрез адв. А. Н., в който се поддържа, че искането е неоснователно, тъй като платеното адвокатско възнаграждение е изчислено по минимума предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС и е с включен ДДС. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата по чл. 248 ГПК намира за установено следното: С определение № 2853 от 10.06.2024 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на IV г. о., не е допуснал до касационно обжалване касационно обжалване на въззивно решение № 499/19.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2740/2022 г. на Софийски апелативен съд и касаторите В. А. Л. и А. П. Л. са осъдени да заплатят на „ДСК Лизинг“ АД разноски за касационното производство – сумата от 9436,74 лв. Молбата за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав приема, че договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касационната жалба от 9436,74 лв., не е прекомерен съобразно защитавания материален интерес. Съобразявайки реализираната от процесуалния представител на ответника по касационната жалба защита в производството по чл. 288 ГПК, както правната и фактическата сложност на спора и признанието за дължимия размер от молителите, намира,че присъденото адвокатско възнаграждение не следва да се редуцира до посочения в молбата по чл. 248 ГПК минимален размер. Следва да се отчита, че съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. В настоящия случай присъденото възнаграждение е с включен ДДС,за което са налице доказателства за изплащането му. С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,