Определение № 50007 от 20.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 503/2021 г.

Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА, образувано по искова молба, вх.№ 9070/30.11.2020г., подадена от „С.-73“ О., с която е предявен иск за отмяна на решение № 2/2020/25082020г. на Арбитражен съд при „Българска бизнес асоциация“ [населено място]. Молбата на ищцовото дружество, с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата ДТ по делото, която е в размер на 5 531.35лв., е оставена без уважение с протоколно определение от 14.06.2021г.То е потвърдено с определение № 122/28.03.2022г. по ч.т.д.№ 1287 по описа на ВКС за 2022г. Постановеното по делото определение № 106/09.05.2022г. за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото е отменено с определение № 50456/31.10.2022г. по ч.т.д.№ 2019 по описа на ВКС за 2022г. и делото е върнато за изпълнение на процедурата по чл.129, ал.2 ГПК. В изпълнение на дадените указания е постановено разпореждане от 02.11.2022г., с което исковата молба е оставена без движение и на ищцовото дружество са дадени указания в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да представи платежен документ за внесена ДТ по сметка на ВКС в размер на 5 531.35лв. с предупреждение, че при неизпълнението им исковата молба ще бъде върната. Съобщението за разпореждането от 02.11.2022г.е връчено на ищцовото дружество на 22.11.2022г.чрез упълномощения от него адвокат /пълномощно на л.60/, но в указания срок, а и към настоящия момент, по делото не е представен платежен документ за внасяне на дължимата ДТ по сметката на ВКС. Ето защо, и на осн. чл.129, ал.3 ГПК исковата молба следва да бъде върната и производството по делото - прекратено. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: