Определение № 3253 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Р. П., чрез процесуалните представители адвокат К. С. и адвокат К. Т. от АК-Бургас, срещу протоколно определение № 90 от 30.04.2025 г. по възз. гр. дело № 10/2025 г. на Бургаския апелативен съд, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 429/2025 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено. Счита, че не са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като липсва преюдициална връзка между делата. Ответницата по частната жалба – Щ. В. К., чрез процесуалния представител адвокат К. Т., в представения писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество същата е основателна. Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателката срещу Щ. В. К. ревандикационен иск с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между нея и В. К., обективиран в нотариален акт № 47, том II, рег.№ 1800, дело № 224 от 17.05.2022г. на Нотариус Н. Н., рег.№ 246 на нотариалната камара, с район на действие БPC, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], етаж 2, ап.6, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 94.00кв.м., заедно с прилежащите: избено помещение №*** с площ 7,6 кв.м., таванско помещение №*** с площ 7,00 кв.м. с част от тераса 5,00 кв.м., заедно със съответния процент от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - ***; под обекта - ***и над обекта - ***и за осъждането на ответницата да й предаде владението върху процесния недвижим имот. Констатирано е, че в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответницата е направила възражение за придобиване на имота по давност. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че с искова молба вх. № 4574/07.03.2025 г., по която е образувано гр. д. № 429/2025г. на Бургаския окръжен съд, Щ. К. е предявила срещу В. Щ. К. и И. Р. П. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на оригинерно основание придобивна давност на апартамент и таванско помещение, идентични с имота, за който И. П. е предявила ревандикационния иск срещу Щ. К. по разглежданото от въззивния съд дело. Прието е, че от материалите по делото следва наличието на връзка между делата като преюдициалността принадлежи на иска предявен по гр.д. № 429/2025 г. на Бургаския окръжен съд, поради което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 429/2025 г. на Бургаския окръжен съд. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Това предпоставя, че силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното дело ще обвърже страните по обусловеното дело независимо дали искът бъде уважен или отхвърлен, както и че съществува връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения, включени в предмета на двете дела/мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК/. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В случая на предявени насрещни искове за собственост за един и същи имот между едни и същи страни, при различни придобивни основания, осъществени последователно във времето, второто от които е давност, връзка на обусловеност между двете производства липсва. Предмет на установяване във всяко едно от производствата са предпоставките на съответното придобивно основание и формираната сила на пресъдено нещо е за право на собственост, придобито на предявеното основание.Когато в едно производство се поддържа, че правото на собственост е придобито въз основа на сделка/договор за продажба срещу издръжка и гледане в случая/, а в другото производство се твърди, че насрещната страна е придобила имота по давност, то липсва връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения, включени в предмета на двете дела, което да е основание за спиране на едното от тях като обусловено от изхода по другото/в същия смисъл е определение № 1550 от 1.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 412/2024 г., II г. о., което се споделя изцяло от настоящия състав/. Обжалваното протоколно определение № 90 от 30.04.2025 г. по възз. гр. дело № 10/2025 г. на Бургаския апелативен съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на следващите се процесуални действия. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,