Определение № 5430 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от кмета на Община Свищов чрез адв. Н. Шопов адв. М. Янков, за изменение на решение №881/05.02.2025г. постановено по адм. дело №8428/2024г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от дружеството адвокатско възнаграждение. В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени отговор от насрещната страна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд във връзка с касационна жалба подадена от Т. Л. Г. е оставил в сила решение №984 от 24.07.2024г., постановено по адм. дело №8/2024г. на Административен съд – Габрово. Видно т мотивите на съдебният акт, чието изменение се иска съдът е изтъкнал, че претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателно, но недоказано, тъй като от представените доказателства за изплащането му към адвокатското дружество и без данни относно размера на адвокатския хонорар изплатен само за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно текста на чл. 143 АПК, при което приел, че в полза на касатора не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав след като разгледа релевираните искането доводи за изменение на съдебното решение в частта за разноските, не променят обаче формирания от съда извод, че в случая не са налице предпоставките за присъждане в полза на община Севлиево, разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи, че претендираното възнаграждение не е конкретизирано като заплатено само за един адвокат. Представените доказателства касаят заплащане по договор за правна защита и съдействие сключен с адвокатско дружество. Действително, право на страната в съдебното производство е да ангажира процесуални представители според собственото си виждане за адекватна правна защита, но предвид липсата на данни, позволяващи от съда да бъде определена сумата, претендирана от община Севлиево като изплатена за възнаграждението на само един адвокат, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел заявената от община Севлиево претенция за разноски за адвокатска защита, за недоказана, при което същата е оставена без уважение. В този смисъл съдът се е произнесъл със съдебния акт относно разноските. При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в това искане доводи, последното като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение