Определение № 957 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7037/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България, срещу разпореждане от 03.10.2014 г. по гр.д. 7894/2014 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената въззивна жалба с № 1007478/19.02.2014 г. на Прокуратурата на Република България срещу решение на Софийски районен съд, 36 с-в от 22.01.2014 г. по гр.д. 11348/13 г. като нередовна. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – Л. Л. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че изходът по делото е в зависимост от разрешението на поставения въпрос с искането за издаване на тълкувателно решение на гражданската колегия на ВКС (тълк. дело № 7/2014 г.), а именно: „Дължи ли Прокуратурата на Република България като ответник по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ внасяне на държавна такса при въззивно и касационно обжалване на съдебни решения или следва да бъде освободена от заплащането й съгласно чл.83, ал.1, т.3 и чл.84, т.1 ГПК?” На основание чл. 292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателното решение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.