Решение № 138 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2018 г.

Решение № 138 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 295 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на К. Д. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр. д. № 616/18 г., с което са уважени предявените от "Топливо" АД срещу касатора искове по чл. 203, ал. 2 КТ – за сумата от общо 51 892 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 3.10.2011 г. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС /р. по гр. д. № 865/12 г. на трето г. о./ по правния въпрос от предмета на спора: Следва ли за точното определяне на размера на причинената вреда при ПТП от пълната пазарна стойност на превозното средство да се приспадне стойността на годните и запазени части и детайли? В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния и на процесуалния закон, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен. Ответникът по жалба я оспорва като неоснователна. ВКС като разгледа жалбата, намира следното: В касационната жалба се твърди, че отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ не може да бъде реализирана спрямо касатора – отв. по иска, защото вредата не е причинена умишлено, а по непредпазливост с процесното ПТП и точният й размер не е доказан. ВКС намира, че в настоящото производство не следва да се обсъждат твърденията и доводите в жалбата за формата на вината на ответника по иска / сега касатор/ при реализиране на процесното ПТП на 22.08.11 г. и свързаните с тях факти по делото. Те са разгледани в първото касационно решение по спора, постановено по гр. д. № 1504/17 г. на четвърто г. о. на ВКС, и с оглед дадените в това решение задължителни за въззивния съд указания, следва да се считат за преклудирани / в този см. са т. 6 от ТР № 2/2004 г., р. по т. д. № 116/09 г. на второ т. о., р. по гр. д. № 3136/13 г. на второ г. о., по гр. д. № 265/09 г. на второ г. о., по гр. д. № 7034/13 г. на първо г. о. на ВКС и др./. В цитираната задължителна и в трайната практика на ВКС, която този състав на ВКС напълно споделя, е прието, че за въззивния съд са задължителни указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение относно даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си. Предмет на настоящото производство – с оглед и на въпроса, по който е допуснато обжалването, е размерът на претърпяната от ищеца вреда. В цитираното при допускане на обжалването р. по гр. д. № 865/12 г. на трето г. о. на ВКС е прието, че размерът на пълната претендирана от ищеца вреда от тоталната загуба на собственото му МПС при причинено умишлено от ответника ПТП, следва да се намали със стойността на запазените годни части и детайли на автомобила, които остават в собственост на ищцовото дружество. Даденото в тази практика тълкуване на закона относно действителния размер на имуществените вреди от непозволено увреждане е приложимо и за процесния случай. Ответникът по иска /сега касатор/ своевременно в първото по делото заседание е поискал назначаване на автотехническа експертиза, която да даде заключение за стойността на запазените и годни части и детайли на катастрофиралия товарен автомобил "Скания" и полуремарке "Шмитц" към него. Тази задача е поставена и в молба на ответника по иска от 30.11.15 г. към назначеното вещо лице инж. С. В експертизата си пред ГС, на л. 59 от делото, в. л. не е дало отговор на въпроса, като е посочило, че в кориците на делото няма данни за такива изчисления. Заключението му не е оспорено от страните. При повторното въззивно разглеждане на делото, по което е постановено обжалваното сега въззивно решение, ответникът по иска е поискал отново да се назначи автотехническа експертиза, която да провери каква е стойността на запазените части от автомобила и ремаркето. Това искане е отхвърлено от въззивния съд като преклудирано. Този извод на въззивния съд, с оглед на предмета на спора при повторното въззивно разглеждане на делото, очертан с указанията в решението на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. № 1504/17 г. за установяване на размера на причинената от деликта вреда, и представените по делото доказателства е незаконосъобразен. В исковата молба се сочи и от приложените към нея фактура № 81/23.08.11 г. и докладна записка на Г. П. – ревизор при ищеца, от 30.08.11 г. се установява, че автомобилът и полуремаркето/описани като композиция във фактурата/ са извадени от крайпътното дере, репатрирани и прибрани в склад Я.. Ответникът по иска е направил своевременно пред първата инстанция и поддържал пред въззивната възражение за установяване на действителния размер на вредите, след приспадане на стойността на запазените части и детайли на композицията. С оглед на това възражение и дадените от ВКС общи указания в същата насока, въззивният съд е следвало да назначи комплексна счетоводна и автотехническа експертиза, като укаже на вещите лица да извършат проверка за състоянието, в което е приета катастрофиралата композиция и за наличието на запазени части от автомобила и ремаркето в гаража на ищцовото дружество и в посочения в докладната на ревизора склад Я., както и да съобразят данните за щетите на МПС-то в протокола за ПТП от 22.08.11 г. Въззивният съд не е назначил експертизата, поради което спорът по делото – в частта му, предмет на повторно въззивно разглеждане - е останал неизяснен откъм фактическа страна. Поради изложеното въззивното решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и следва да се отмени. На осн. чл. 295, ал. 2 ГПК следва да се даде ход на делото пред ВКС по същество. За пълното изясняване на спора относно размера на претърпяната от ищеца вреда следва да се назначи комплексна счетоводна и автотехническа експертиза, която да се възложи на изготвилите първоначалните експертизи в. л. инж. Б. С. и в. л. Г. М. при депозит от 500 лв., вносим от касатора в едноседмичен срок. Поради изложеното и на осн. чл. 295, ал. 2 ГПК ВКС на РБ, състав на трето г. о.