Определение № 194 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4373/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 537/09.12.2019 г. в производство по чл.274, ал.3, вр. с чл.248, ал.3 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 20619/10.09.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 1730/2019 г. на Софийски градски съд по подадената частна касационна жалба на Държавна агенция „Национална сигурност“, представлявана от пълномощника М. А.. С въззивното определение на основание чл. 248 ГПК е изменено решение от 13.03.2017 г. по гр.д. № 52424/2016 г. на СРС в частта за разноските. След приключване на делото и връщането му на първоинстанционния съд, ответникът И. Д. Б. е подал молба от 08.01.2020 г., в която е поискал допълване на определението на ВКС с произнасяне по направените за производството разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е подадена в срок и е допустима, но е неоснователна. Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски за неоснователно предизвикания правен спор. Производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.248, ал.3 ГПК (в т. см. – определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/ 2017 г., IV г. о., определение № 552/25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016г., IV г. о. на ВКС и др.). С оглед на изложеното, молбата на И. Д. Б. за присъждане на разноски за касационното производство, развило се по реда на чл.248, ал.3 ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Отделно от това, що се отнася до искането за присъждане на разноски за другите инстанции, то поначало не може да бъде сторено за първи път от ВКС, дори молбата да би била основателна. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК компетентен да се произнесе по искане за изменение или допълване на съдебния акт, с който спорът приключва в съответната инстанция, е съдът постановил този акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение