Определение № 112 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1397/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. В. Д. А. чрез пълномощника си адв. Сл. Л. е направила искане за изменение на определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските. Поддържат че направените от нея разноски за касационното производство възлизат на сумата 100.00 лв. Моли на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде изменено определението като й се присъдят разноски за касационното производство. Ответникът по искането В. А. М. не е взел становище по искането. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството по делото е образувано по подадена от М. касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 705/2012 г. на КОС. С определение № 138 от 14.03.2013 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, състав на ВКС не е допуснал касационна проверка на въззивното решение. В това производство молителката е имала качеството на ответник по касация и е направила разноски за правна помощ и съдействие в размер на 100.00 лв., които е доказала с представен към отговора по жалбата договор за правна помощ от 13.02.2013 г., сключен с адв. Л.. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащането на направените от него разноски. При този изход на касационното производство искането е основателно и следва да се уважи. Определението ще бъде допълнено с осъждането на касатора В. М. да заплати на В. А. сумата 100 лв., разноски за касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.