Определение № 940 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 415/2023 г.

Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на С. И. С. от [населено място] срещу „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 6А от 23.10.2014 г. по а. д. № 6А/2014 г., постановено от арбитър Бисерка Газдова. Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че не е сключвал договор, който да съдържа арбитражна клауза по отношение споровете по изпълнението му, нито е давал съгласие за посочване на арбитраж или арбитър за разрешаването на такива спорове, както и поради това, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър или за арбитражното производство. Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] – оспорва претенциите като недопустими поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователни поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 47 ЗМТА. Подробни съображения е изложил в писмен отговор от 18.05.2023 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Исковете са недопустими. Съобразно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В случая от съдържащите се по делото доказателства не може да се приеме, че арбитражното решение е връчено на ищеца на твърдяната от ответника дата – 11.12.2014 г. В приложената товарителница № 1050029371314, издадена от куриерска служба „Еконт Експрес”, е посочено, че на тази дата е направен „опит за доставка” на пратката – решение по арб. дело № 6А/2014г. Видно от приложените две „разписки за неуспешно предаване на пратки“ от 10.12.2014 г. и от 11.12.2014 г., преписът от арбитражното решение не е предаден поради това, че получателят „отсъства“. Тази причина за недоставянето на пратката, обаче, не е сред изрично изброените в чл. 16, т. 4 от Общите условия на договора за сътрудничество на „Профи Кредит” ЕООД хипотези, при които е приложима предвидената от страните фикция за редовно връчване на арбитражното решение. От събраните по делото доказателства за категорично установено следва да се счете, че ищецът е уведомен за арбитражното решение през 2016 г. По-конкретно: На 18.08.2016 г. на „Вазовски Машиностроителни Заводи“ ЕАД, [населено място], което дружество към този момент е работодател на ищеца С. И. С., видно от извлечение от Регистъра на трудовите договори към НОИ (стр. 68-70 от изп. д. № 1426/2015 г. на ЧСИ Р. А.), е връчено запорно съобщение изх. № 14083/12.08.2016 г. В съобщението подробно са описани дължимите от ищеца на „Профи кредит“ ЕООД суми по изпълнителен лист от 21.10.2015 г., издаден по т. д. № 592/2015 г. на СГС, ТО, VI-7 състав. На същата дата работодателят на ищеца „ВМЗ“ ЕАД е изпратил отговор на запорното съобщение, с който е уведомил ЧСИ Р. А., че „запорът е наложен по фиш от м.08.2016 г. и ще се превежда от м.09.2016 г.“ С молба вх. № 5865 от 17.08.2016 г., депозирана по изп. д. № 1426/2015 г., С. И. С., изрично посочвайки, че я подава „в качеството на длъжник“, е поискал от ЧСИ да му бъде вдигнат запорът върху банковите сметки в „Пощенска банка“, тъй като е във възможност да погасява задължението си на разсрочено плащане на равни вноски от по 120 лв., считано от 05.09.2016 г. Тази молба на ищеца е удовлетворена, като на 18.08.2016 г. ЧСИ Р. А. е изпратила до „Юробанк България“ АД съобщение (изх. № 14390) за вдигане на запора по изп. д. № 1426/2015г. върху всички негови сметки, открити в банката. От съдържащите се в изп. д. № 1426/2015 г. извлечения от сметката на ЧСИ Р. А. се установява, че за периода от м.09.2016 г. до м.04.2017г. „ВМЗ“ ЕАД е извършвало преводи на суми за погасяване задълженията на ищеца по посоченото изпълнително дело. С оглед на тези данни, настоящият състав приема, че още през м. август 2016 г. ищецът е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство и е предприел действия за погасяване на сумите, събирането на които е предмет на същото. Знанието за висящото изпълнително производство по необходимост предполага знание и за основанието за образуването му, т. е. знание за изпълнителния лист и за арбитражното решение, въз основа на което изпълнителният лист е издаден. Приемането на обратното би било не само нелогично, но и би означавало недобросъвестно упражняване на права по смисъла на чл. 3 ГПК, доколкото ищецът, проявявайки обичайната дължима грижа за собствените си работи, е следвало да се информира за основанието на своя дълг. Получаването на арбитражното решение от С. И. С. се установява също и от представената покана за доброволно изпълнение изх. № 6915 от 16.05.2017 г. по изп. д. № 20158480401426 на ЧСИ Р. А. (лист 49 от изп. д.№ 1426/2015 г.). Поканата е връчена надлежно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез работодателя на ищеца „ВМЗ“ ЕАД – на 22.05.2017 г., видно от поставения печат в горния десен ъгъл. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че към нея е приложен и изпълнителен лист от 21.10.2015 г. по т. д. № 592/2015 г. на СГС, ТО, VI-7 състав, в който изрично е отбелязано, че е издаден въз основа на решение № 6А от 23.10.2014 г. по а. д. № 6А/2014г. на арбитър Бисерка Газдова, като е възпроизведено и самото арбитражно решение – сумите, които ищецът е осъден да заплати на дружеството-взискател. Който от посочените по-горе моменти – м.08.2016г. или м.05.2017г. – да бъде счетен за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предявените на 09.03.2023 г. искове са просрочени, което обуславя недопустимост на образуваното въз основа на тях производство и налага прекратяването му. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 48, ал. 1 ЗМТА