Определение № 170 от 07.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 136/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на „Е.М.”Е. срещу Определение № 29 от 26.01.2011 год. по ч.т.д.№ 27/2011 год. на Б. апелативен съд с което е оставено без уважение искането на дружеството за връщане на държавната такса, внесена за въззивно обжалване на Решение № 37 от 30.11.2010 год. но С. окръжен съд. Въззивната жалба на „Е.М.”Е. е била върната с влязло в сила разпореждане, поради нейното просрочие. Твърдението на частния жалбоподател е, че определението на БАС е неправилно и връщане на внесената държавна такса се дължи, поради това, че тя е недължимо платена – внесена по недопустима въззивна жалба, която не е произвела действие. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. За да приеме, че тя е неоснователна, настоящата съдебна инстанция взе предвид следното: Правилно апелативният съд е приел, че в случая намира приложение чл.73 ал.3 ГПК. Д ържавната такса съгласно чл. 3 от ЗДТ на който съответства процесуалната норма на чл.73 ал.3 ГПК, се заплаща при предявяването на искането за извършване на процесуалното действие. Допустимо е и събирането и и в последващ момент в определени от закона случаи. Таксата се внася в приход на бюджета и не подлежи на връщане освен когато е неправилно или в повече събрана. В случая таксата не е неправилно събрана, каквото е виждането на жалбоподателя, извършил недопустимото процесуално действие – депозирането на просрочена въззивна жалба. Вярно е, че в случай, че ДТ не би била внесена, съдилищата биха върнали жалбата поради просрочие без да искат внасянето и. В случай, обаче, че страната я е внесла при извършването на процесуалното действие, тя не би следвало да бъде квалифицирана като недължимо платена, поради това, че то е недопустимо поради просрочие. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.