Определение № 718 от 22.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 665/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.402 ал.2 предл. второ от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1800 / 06.08.2012 год. по ч.гр.д.№ 2126 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, ІІІ състав. Със същото е оставена без уважение молбата на дружеството, квалифицирана с правно основание чл.402 от ГПК, за частична отмяна на допуснато обезпечение на предявените срещу него искове на [фирма], досежно допусната с определение от 27.06.2011 год. по т.д.№ 2000 / 2011 год. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ – 7 състав, възбрана върху недвижим имот, с настояща характеристика на аптека, съставляваща обект с идентификатор 68134.4333.1166.1.2 ,с подробна характеристика по площ и съседи, съгласно молбата вх.№ 60137 / 04.06.2012 година. Жалбоподателят оспорва допустимостта на атакувания акт на Софийски апелативен съд, като счита, че същият е излязъл извън предмета на молбата, който предпоставя произнасяне по искане за замяна на обезпечителна мярка, на основание чл. 398 ГПК. Жалбоподателят възприема произнасянето на Софийски апелативен съд като произнасяне по жалба срещу определение за допускане на обезпечението. В евентуалност развива доводи за неправилност на определението, като намира, че съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 398 ГПК / замяна на обезпечението /, тълкувайки понятието „ друг вид обезпечение „ в ал.1 на същата. В този смисъл, страната сочи, че под друг вид обезпечение следва да бъде допусната замяна и в случаи като настоящия - преминаване към възбрана на по-малко от първоначално приетите с допускане на обезпечението имоти, съобразявайки изменената стойност на същите / при допуснато обезпечение върху тях в етап на „ груб строеж „ и междувременно окончателно завършване на обектите и въвеждане в експлоатация / спрямо обезпечения интерес на кредитора. В тази връзка счита, че неправилно въззивният съд е приел за неотносими доводите, свързани с данъчната оценка на завършените окончателно обекти, както и междувременното освобождаване от тежести в полза на друг кредитор / заличена договорна ипотека за обект офис, с идентификатор 68134.4333.1166.1.3 /. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба, предвид липсата на предпоставки за уважаване молбата за частична отмяна на обезпечението, по реда на чл.402 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че касационна жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК, но е неоснователна. С молба вх.№ 60137 / 04.06.2012 год., правилно разгледана от Софийски апелативен съд, като съд пред който към момента на подаването й производството по обезпечения иск е висящо, [фирма] са формулирали искане за частична отмяна на допуснатото обезпечение, правилно квалифицирано като такова с правно основание чл.402 ГПК, а не чл.398 ГПК. Съдът изобщо не се е произнасял по предпоставки за замяна, съгласно чл.398 ал.1 от ГПК, цитирайки нормата на чл. 398 ал.2 ГПК само като паралелно уредена хипотеза за отмяна, наред с разгледаната, на каквато обаче молителят не се е позовал / замяна на обезпечението със залог в пари или ценни книжа /. Приел е, че наведените обстоятелства от формална страна не кореспондират с предпоставките на алтернативната хипотеза - „ несъществуване на причината, поради която е допуснато обезпечението „, поради което и не ги е разгледал. За да мотивира молбата си, жалбоподателят се е обосновал с окончателното завършване на обектите / представени са доказателства за промяна предназначението на бивш магазин в аптека /, обезпечението върху които е било допуснато при застроеност на етап „ груб строеж „ и въвеждането им в експлоатация, представяйки доказателства за данъчната им оценка, надхвърляща значително обезпечения интерес на кредитора - ищец. Тези му мотиви, независимо от изричния петитум за „ отмяна „, а не „ замяна „ на обезпечителна мярка, не са от естество да мотивират претенция за замяна, тъй като последната предпоставя липса на идентитет между обектите на допуснатото обезпечение и предявения / предявените за замяна. В противен случай се заобикаля невъзможността, освен при условията на обжалване допуснатото обезпечение по реда на чл.396 ГПК, да се преценява адекватността на обезпечителната мярка. Законодателят от друга страна не е уредил възможност за съобразяване последваща промяна в обстоятелствата, преценими с оглед тази адекватност, като обуславяща преразглеждане на обезпечението. В тази връзка е дадена възможността на длъжника да замени обезпечителната мярка с друга, по-малко обременителна за него, кореспондираща на обезпечения интерес, преценим и при допускане на замяната. Рискът от промяната в обстоятелствата, в ущърб на длъжника, обаче, на какъвто се основава молбата - съгласно чл. 12 ал.1 т.2 от ЗМДТ незавършеното строителство, на етап „ до груб строеж „, се оценява в 63 % от данъчната оценка на сградата по проект, т.е. действително е налице обезпечение върху обекти с по-висока от тази към момента на допускане на обезпечението данъчна оценка - не предоставя на длъжника възможност за ревизия на обезпечението / частична в случая /, до каквото на практика се домогва жалбоподателят. За кредитора и за същия период аналогично съществува риск - от завишение размера на търпимите вреди, за претендиране на които е допуснато обезпечението, най-малко с размера на начислимата лихва за забава. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение